¹И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,

¹А кад цар сеђаше код куће своје, и Господ му даде мир свуда унаоколо од свих непријатеља његових,

²царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.

²Рече цар Натану пророку: Види, ја стојим у кући од кедрова дрвета, а ковчег Божји стоји под завесима.

³И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.

³А Натан рече цару: Шта ти је год у срцу, иди, чини, јер је Господ с тобом.

⁴Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:

⁴Али ону ноћ дође реч Господња к Натану говорећи:

⁵Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?

⁵Иди и реци слузи мом Давиду: Овако вели Господ: Ти ли ћеш ми начинити кућу да у њој наставам?

⁶Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.

⁶Кад нисам наставао у кући од кад изведох синове Израиљеве из Мисира до данас, него сам ходио у шатору и у наслону.

⁷Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?

⁷Куда сам год ходио са свим синовима Израиљевим, јесам ли једну реч рекао коме од судија Израиљевих, којима заповедах да пасу народ мој Израиља, и казао: Зашто ми не начините куће од кедра?

⁸Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израиля;

⁸Овако дакле реци Давиду слузи мом: Овако вели Господ над војскама: Ја те узех од тора, од оваца, да будеш вођ народу мом, Израиљу:

⁹и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.

⁹И бејах с тобом куда си год ходио, и истребих све непријатеље твоје испред тебе, и стекох ти име велико, као што је име великих људи који су на земљи.

¹⁰И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и [тези които, вършат] нечестие няма вече да ги притесняват, както по-напред,

¹⁰И одредићу место народу свом Израиљу, и посадићу га, те ће наставати у свом месту, и неће се више претресати, нити ће их више мучити неправедници као пре,

¹¹и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.

¹¹И од оног дана кад поставих судије над народом својим Израиљем; и смирићу те од свих непријатеља твојих. Јоште ти јавља Господ да ће ти Господ начинити кућу.

¹²Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.

¹²Кад се наврше дани твоји, и починеш код отаца својих, подигнућу семе твоје након тебе, које ће изаћи из утробе твоје, и утврдићу царство његово.

¹³Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

¹³Он ће сазидати дом имену мом, и утврдићу престо царства његовог довека.

¹⁴Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга [каквато е] за мъже и с биения [каквито са] за човешкия род;

¹⁴Ја ћу му бити Отац, и он ће ми бити син: ако учини шта зло, караћу га прутом људским и ударцима синова човечијих.

¹⁵но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.

¹⁵Али милост моја неће се уклонити од њега као што сам је уклонио од Саула, ког уклоних испред тебе.

¹⁶И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.

¹⁶Него ће тврд бити дом твој и царство твоје довека пред тобом, и престо ће твој стајати довека.

¹⁷И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

¹⁷По свим овим речима и по свој овој утвари каза Натан Давиду.

¹⁸Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това [положение?]

¹⁸Тада дође цар Давид и стаде пред Господом, и рече: Ко сам ја, Господе, Господе, и шта је мој дом, те си ме довео довде?

¹⁹Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и [даваш] това като закон на човеците, Господи Иеова!

¹⁹Па и то Ти се још чини мало, Господе, Господе, него си говорио и за дом слуге свог на дуго времена. Је ли то закон човечји, Господе, Господе!

²⁰И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.

²⁰Али шта ће јоште Давид да Ти говори? Та Ти знаш слугу свог, Господе, Господе!

²¹Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.

²¹Ради речи своје и по срцу свом учинио си све ове велике ствари обзнањујући их слузи свом.

²²Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

²²Зато си велик, Господе Боже, нема таквог какав си Ти; и нема Бога осим Тебе, по свему што чусмо својим ушима.

²³И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?

²³Јер који је народ на земљи као Твој народ Израиљ? Ког је ради Бог ишао да га искупи да му буде народ и да стече себи име и да вам учини велика и страшна дела у земљи Твојој, пред народом Твојим, који си искупио себи из Мисира, од народа и богова њихових.

²⁴Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

²⁴Јер си утврдио себи народ свој Израиља да Ти буде народ довека; а Ти си им, Господе, Бог.

²⁵И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.

²⁵И тако, Господе Боже, реч коју си обрекао слузи свом и дому његовом, потврди засвагда, и учини како си рекао.

²⁶И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,

²⁶Нека се велича име Твоје до века, да се говори: Господ је над војскама Бог над Израиљем; и дом слуге Твог Давида нека стоји тврдо пред Тобом.

²⁷Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.

²⁷Јер си Ти, Господе над војскама, Боже Израиљев, јавио слузи свом говорећи: Дом ћу сазидати теби. Зато слуга Твој нађе у срцу свом да Ти се помоли овом молитвом.

²⁸И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;

²⁸Тако, Господе, Господе, Ти си Бог, и речи су Твоје истина; Ти си ово добро обрекао слузи свом.

²⁹сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.

²⁹Буди, дакле, вољан и благослови дом слуге свог да буде довека пред Тобом; јер си Ти Господе, рекао, и Твојим ће благословом бити благословен дом слуге Твог довека.