¹След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор [на име] Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

¹А после пет дана сиђе поглавар свештенички Ананија са старешинама и с ритором неким Тертулом, који изиђоше пред судију против Павла.

²И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя [наш] народ,

²А кад њега дозваше, поче Тертул тужити га говорећи: Што живимо под тобом у великом миру, и правице које се овом народу чине твојим промишљањем,

³то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

³У сваком догађају и свуда, честити Филиксе! Примамо са сваком захвалношћу.

⁴Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

⁴Али да ти много не досађујем, молим те да нас укратко послушаш са својом кротошћу.

⁵понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

⁵Јер нађосмо овог човека да је куга, и подиже буну против свију Јевреја по васионом свету, и да је коловођа јереси назаретској;

⁶който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

⁶Који се усуди и цркву поганити; кога ми и ухватисмо, и хтесмо да му судимо по закону свом.

⁷но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

⁷Али дође Лисија војвода, и оте га из наших руку на велику силу, и посла к теби,

⁸А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

⁸Заповедивши и нама, који га тужимо, да идемо к теби; а од њега можеш сам испитавши дознати за све ово за шта га ми тужимо.

⁹И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

⁹А и Јевреји се сложише говорећи да је ово тако.

¹⁰А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

¹⁰А Павле одговори кад му намаже судија да говори: Знајући од много година да си ти праведни судија овом народу, слободно одговарам за себе:

¹¹защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

¹¹Ти можеш дознати да нема више од дванаест дана како ја изиђох у Јерусалим да се помолим Богу,

¹²И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

¹²И нити ме у цркви нађоше да коме говорим, или буну да чиним у народу, ни по зборницама, ни у граду,

¹³И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

¹³Нити они могу посведочити шта теби сад на мене говоре.

¹⁴Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

¹⁴Ово ти пак признајем да у путу, који ови називају јерес, тако служим Богу отачком, верујући све што је написано у закону и у пророцима,

¹⁵и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

¹⁵И имајући надање на Бога да ће бити васкрсење мртвима, и праведницима и грешницима, које и сами ови чекају.

¹⁶Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

¹⁶А за ово се и ја трудим да имам чисту савест свагда и пред Богом и пред људима.

¹⁷А след [изтичането на] много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

¹⁷И после много година дођох и донесох милостињу народу свом и приносе.

¹⁸А когато ги [принасях], те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

¹⁸У томе ме нађоше очишћеног у цркви, ни с народом, ни с виком.

¹⁹но [имаше] някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да [ме] обвинят, ако имаха нещо против мене.

¹⁹А имају и Јевреји неки из Азије којима је требало да дођу преда те, и да се туже ако имају шта на ме.

²⁰Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,

²⁰Или ови сами нека кажу, ако су нашли на мени какву кривицу, кад сам стајао на скупштини,

²¹освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: [Поради учението] за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

²¹Осим једног овог гласа којим повиках стојећи међу њима: За васкрсење мртвих доведосте ме данас на суд.

²²А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

²²А кад Филикс чу ово, одгоди им знајући врло добро за овај пут и рече: Кад дође Лисија војвода, извидећу вашу ствар.

²³И заповяда на стотника да вардят [Павла], но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

²³А капетану заповеди да се чува Павле, и да му се олакша, и ниједном од његових да се не забрањује послуживати га или долазити к њему.

²⁴След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да [повикат] Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

²⁴А после неколико дана дође Филикс са Друсилом женом својом, која беше Јеврејка, и дозва Павла да чује од њега веру у Христа Исуса.

²⁵И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

²⁵А кад Павле говораше о правди и чистоти и о суду који ће бити, уплаши се Филикс и одговори: Иди засад; а кад узимам кад, дозваћу те.

²⁶Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

²⁶А уз то се и надаше да ће му Павле дати новаца да би га пустио; зато га и често дозиваше и разговараше се с њим.

²⁷Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.

²⁷А кад се навршише две године, измени Филикса Поркије Фист. А Филикс, хотећи Јеврејима учинити на вољу, остави Павла у сужањству.