¹И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

¹А Павле погледавши на скупштину рече: Људи браћо! Ја са свом добром савести живех пред Богом до самог овог дана.

²А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

²А поглавар свештенички Ананија заповеди онима што стајаху код њега да га бију по устима.

³Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

³Тада му рече Павле: Тебе ће Бог бити, зиде окречени! И ти седиш те ми судиш по закону, а преступајући закон заповедаш да ме бију.

⁴А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁴А они што стајаху наоколо рекоше: Зар псујеш Божјег поглавара свештеничког?

⁵И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

⁵А Павле рече: Не знадох, браћо, да је поглавар свештенички, јер стоји написано: Старешини народа свог да не говориш ружно.

⁶А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и [учението] за възкресението на мъртвите.

⁶А знајући Павле да је један део садукеја а други фарисеја повика на скупштини: Људи браћо! Ја сам фарисеј и син фарисејев: за наду и за васкрсење из мртвих доведен сам на суд.

⁷И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁷А кад он ово рече, постаде распра међу садукејима и фарисејима, и раздели се народ.

⁸Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁸Јер садукеји говоре да нема васкрсења, ни анђела ни духа; а фарисеји признају обоје.

⁹И [така] възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво [да направим], ако му е говорил дух или ангел?

⁹И постаде велика вика, и уставши књижевници од стране фарисејске препираху се међу собом говорећи: Никакво зло не налазимо на овом човеку; ако ли му говори дух или анђео, да се не супротимо Богу.

¹⁰И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

¹⁰А кад поста распра велика, побојавши се војвода да Павла не раскину, заповеди да сиђу војници и да га отму између њих, и да га одведу у логор.

¹¹И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

¹¹А ону ноћ стаде Господ пред њега и рече: Не бој се, Павле, јер као што си сведочио за мене у Јерусалиму, тако ти ваља и у Риму сведочити.

¹²И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

¹²А кад би дан, учинише неки од Јевреја веће и заклеше се говорећи да неће ни јести ни пити докле не убију Павла.

¹³Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹³А беше их више од четрдесет који ову клетву учинише.

¹⁴Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

¹⁴Ови приступивши ка главарима свештеничким и старешинама, рекоше: Клетвом заклесмо се да нећемо ништа окусити док не убијемо Павла;

¹⁵Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁵Сад дакле ви са сабором кажите војводи да га сутра сведе к вама, као да бисте хтели дознати боље за њега; а ми смо готови да га убијемо пре него се он приближи.

¹⁶Но Павловият сестрин син, като [ги] завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

¹⁶А син сестре Павлове чувши ову заседу дође и уђе у логор и каза Павлу.

¹⁷Тогава Павел повика един от стотниците и [му] рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

¹⁷А Павле дозвавши једног од капетана рече: Ово момче одведи к војводи, јер има нешто да му каже.

¹⁸И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁸А он га узе и доведе к војводи, и рече: Сужањ Павле дозва ме и замоли да ово момче доведем к теби које има нешто да ти говори.

¹⁹А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита [го] на саме: Какво има да ми обадиш?

¹⁹А војвода узевши га за руку, и отишавши насамо, питаше га: Шта је што имаш да ми кажеш?

²⁰А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

²⁰А оно рече: Јевреји договорише се да те замоле да сутра сведеш Павла к њима на скупштину, као да би хтели боље испитати за њега;

²¹Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, [задължавайки се] да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат [само] да им се обещаеш.

²¹Али ти их немој послушати, јер га чекају од њих више од четрдесет људи који су се заклели да неће ни јести ни пити докле га не убију; и сад су готови, и чекају твоје обећање.

²²И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

²²А војвода онда отпусти момче заповедивши му: Ником не казуј да си ми ово јавио.

²³Тогава повика двама от стотниците та [им] рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²³И дозвавши двојицу од капетана рече: Приправите ми двеста војника да иду до Ћесарије, и седамдесет коњика и двеста стрелаца, по трећем сату ноћи.

²⁴Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

²⁴И нека доведу коње да посаде Павла, и да га прате до Филикса судије.

²⁵Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁵И написа посланицу у којој овако говораше:

²⁶От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

²⁶Од Клаудија Лисије честитом Филиксу поздравље.

²⁷Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

²⁷Човека овог ухватише Јевреји и хтеше да га убију; ја пак дођох с војницима и отех га дознавши да је Римљанин.

²⁸И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁸И желећи дознати узрок за који га криве сведох га на њихову скупштину.

²⁹и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

²⁹Тада нађох да га криве за питања закона њиховог, а да нема никакве кривице која заслужује смрт или окове.

³⁰И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

³⁰И дознавши ја уговор јеврејски о глави овог човека одмах га послах к теби заповедивши и супарницима његовим да пред тобом кажу шта имају на њ. Здрав буди!

³¹И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³¹А војници онда, као што им се заповеди, узеше Павла и одведоше га ноћу у Антипатриду.

³²И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³²А сутрадан оставивши коњике да иду с њим, вратише се у логор.

³³А [конниците], като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

³³А они дошавши у Ћесарију, предаше посланицу судији и изведоше Павла преда њ.

³⁴А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁴А судија прочитавши посланицу запита одакле је; и дознавши да је из Киликије

³⁵Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

³⁵Рече: Испитаћу те кад супарници твоји дођу. И заповеди да га чувају у двору Иродовом.