¹Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

¹Људи, браћо и очеви! Чујте сад мој одговор к вама.

²(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

²А кад чуше да им јеврејским језиком проговори, још већа тишина поста. И рече:

³Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

³Ја сам човек Јеврејин, који сам рођен у Тарсу киликијском, и одгајен у овом граду код ногу Гамалиилових, научен управо отачком закону, и бејах ревнитељ Божји као што сте ви сви данас.

⁴и гонех до смърт, [последователите на] тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

⁴Ја овај пут гоних до саме смрти, везујући и предајући у тамницу и људе и жене,

⁵както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята [евреи] в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

⁵Као што ми сведочи и поглавар свештенички и све старешине; од којих и посланице примих на браћу која живе у Дамаску; и иђах да доведем оне што беху онамо свезане у Јерусалим да се муче.

⁶И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

⁶А кад иђах и приближих се к Дамаску, догоди ми се око подне да ме уједанпут обасја велика светлост с неба.

⁷И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

⁷И падох на земљу, и чух глас, који ми говори: Савле! Савле! Зашто ме гониш?

⁸А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁸А ја одговорих: Ко си Ти, Господе? А Он ми рече: Ја сам Исус Назарећанин, ког ти гониш.

⁹А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

⁹А који беху са мном видеше светлост и уплашише се; али не чуше глас који ми говораше.

¹⁰И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

¹⁰А ја рекох: Шта ћу чинити, Господе? А Господ ми рече: Устани и иди у Дамаск, и тамо ће ти се казати за све шта ти је одређено да чиниш.

¹¹И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и [така] влязох в Дамаск.

¹¹И кад обневидех од силне светлости оне, вођаху ме за руку они који беху са мном, и дођох у Дамаск.

¹²И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

¹²А неки Ананија, човек побожан по закону, посведочен од свију Јевреја који живе у Дамаску,

¹³дойде при мене, и като застана [и се наведе] над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си [и погледнах] на него.

¹³Дошавши к мени стаде и рече ми: Савле брате! Прогледај. И ја у тај час погледах на њ.

¹⁴А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

¹⁴А он ми рече: Бог отаца наших изабра те да познаш вољу Његову, и да видиш праведника, и да чујеш глас из уста Његових:

¹⁵защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

¹⁵Да Му будеш сведок пред свим људима за ово што си видео и чуо.

¹⁶И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

¹⁶И сад шта оклеваш? Устани и крсти се, и опери се од греха својих, призвавши име Господа Исуса.

¹⁷И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

¹⁷А догоди се, кад се вратих у Јерусалим и мољах се у цркви Богу, да постадох изван себе,

¹⁸и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

¹⁸И видех Га где ми говори: Похитај те изађи из Јерусалима, јер неће примити сведочанство твоје за мене.

¹⁹И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

¹⁹И ја рекох: Господе! Сами знаду да сам ја метао у тамнице и био по зборницама оне који Те верују.

²⁰и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

²⁰И кад се проливаше крв Стефана сведока Твог, и ја стајах и пристајах на смрт његову, и чувах хаљине оних који га убијају.

²¹Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

²¹И рече ми: Иди, јер ћу ја далеко да те пошаљем у незнабошце.

²²До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

²²А они га слушаху до ове речи, па подигоше глас свој говорећи: Узми са земље таквог; јер не треба да живи.

²³И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

²³А кад они викаху и збациваху хаљине и бацаху прах у небо,

²⁴хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

²⁴Заповеди војвода да га одведу у логор, и рече да га бојем испитају да дозна за какву кривицу тако викаху на њ.

²⁵И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁵И кад га притегоше узицама, рече Павле капетану, који стајаше онде: Зар ви можете бити човека Римљанина, и још без суда?

²⁶Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

²⁶А кад чу капетан, приступи к војводи и каза говорећи: Гледај шта ћеш чинити; јер је овај човек Римљанин.

²⁷Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

²⁷А војвода приступивши рече му: Кажи ми јеси ли ти Римљанин? А он рече: Да.

²⁸Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил [в него].

²⁸А војвода одговори: Ја сам за велику цену име овог грађанства добио. А Павле рече: А ја сам се и родио с њиме.

²⁹Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

²⁹Онда одступише одмах од њега они што хтеше да га испитују; а војвода се уплаши кад разуме да је Римљанин и што га беше свезао.

³⁰На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

³⁰А сутрадан, желећи дознати истину зашто га туже Јевреји, пусти га из окова, и заповеди да дођу главари свештенички и сав сабор њихов; и сведавши Павла постави га пред њима.