¹Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

¹И кад би те се одвезосмо отргнувши се од њих, идући право дођосмо у Ко, и други дан у Род и оданде у Патару.

²И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

²И нашавши лађу која полази у Финикију, уђосмо и одвезосмо се.

³И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

³А кад нам се указа Кипар, остависмо га налево, и пловљасмо у Сирију, и стадосмо у Тиру; јер онде ваљаше да се истовари лађа.

⁴И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

⁴И нашавши ученике остасмо онде седам дана: они Павлу говораху Духом да не иде горе у Јерусалим.

⁵И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

⁵А кад би те ми дане навршисмо, изишавши иђасмо, и праћаху нас сви са женама и децом до иза града, и клекнувши на брегу помолисмо се Богу.

⁶И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁶И опростивши се један с другим уђосмо у лађу; а они се вратише својим кућама.

⁷И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

⁷А ми почевши пловљење од Тира, дођосмо у Птолемаиду; и поздравивши се с браћом остасмо код њих један дан.

⁸А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината [дякони] и останахме у него.

⁸А сутрадан пошавши Павле и који бејасмо с њим дођосмо у Ћесарију; и ушавши у кућу Филипа јеванђелиста, који беше један од седам ђакона, остасмо у њега.

⁹А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

⁹И овај имаше четири кћери девојке које прорицаху.

¹⁰И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

¹⁰Стојећи ми пак онде много дана, дође одозго из Јудеје један пророк, по имену Агав;

¹¹И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹¹И дошавши к нама узе појас Павлов и свезавши своје руке и ноге рече: Тако вели Дух Свети: Човека ког је овај појас, овако ће га свезати у Јерусалиму Јевреји, и предаће га у руке незнабожаца.

¹²И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

¹²И кад чусмо ово, молисмо и ми и ондашњи да не иде горе у Јерусалим.

¹³Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

¹³А Павле одговори и рече: Шта чините те плачете и цепате ми срце? Јер ја не само свезан бити хоћу, него и умрети у Јерусалиму готов сам за име Господа Исуса.

¹⁴И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

¹⁴А кад га не могасмо одвратити, умукосмо рекавши: Воља Божја нека буде.

¹⁵И след тия дни приготвихме се [за път] и възлязохме в Ерусалим.

¹⁵А после ових дана спремивши се изиђосмо у Јерусалим.

¹⁶С нас дойдоха и [някои] от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

¹⁶А дођоше с нама и неки ученици из Ћесарије водећи са собом неког Мнасона из Кипра, старог ученика, у ког бисмо ми стајали.

¹⁷И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

¹⁷И кад дођосмо у Јерусалим, примише нас браћа љубазно.

¹⁸И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

¹⁸А сутрадан отиде Павле с нама к Јакову, и дођоше све старешине.

¹⁹И като ги поздрави, разказа [им] едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

¹⁹И поздравивши се с њима казиваше све редом шта учини Бог у незнабошцима његовом службом.

²⁰А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

²⁰А они чувши хваљаху Бога и рекоше му: Видиш ли, брате! Колико је хиљада Јевреја који вероваше, и сви теже на стари закон.

²¹А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия [закон], като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат [старите] обреди.

²¹А дознали су за тебе да учиш отпадању од закона Мојсијевог све Јевреје који живе међу незнабошцима, казујући да им не треба обрезивати деце своје, нити држати обичаје отачке.

²²И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

²²Шта ћемо дакле сад? Народ ће се сабрати јамачно; јер ће чути да си дошао.

²³Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

²³Ово дакле учини шта ти кажемо: у нас имају четири човека који су се заветовали Богу;

²⁴вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и [така] всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

²⁴Ове узми и очисти се с њима, и потроши на њих нека острижу главе своје, и сви ће дознати да оно што су чули за тебе ништа није, него да и сам држиш закон и живиш по њему.

²⁵А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от [ядене] идоложертвено, кръв, удавено, [тоже] и от блудство.

²⁵А за незнабошце који вероваше ми посласмо пресудивши да они такво ништа не држе осим да се чувају од прилога идолских, и од крви, и од удављеног, и од курварства.

²⁶Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, [определени] за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

²⁶Тада Павле узе оне људе, и сутрадан очистивши се с њима, уђе у цркву, и показа како извршује дане очишћења докле се не принесе жртва за сваког њих.

²⁷И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

²⁷А кад хтеде да се наврши седам дана, видевши га у цркви они Јевреји што беху из Азије, побунише сав народ, и метнуше руке на њ.

²⁸О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа [ни], против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

²⁸Вичући: Помагајте, људи Израиљци! Ово је човек који против народа и закона и против овог места учи све свуда; па још и Грке уведе у цркву и опогани свето место ово.

²⁹(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

²⁹Јер беху видели с њим у граду Трофима из Ефеса, ког мишљаху да је увео Павле у цркву.

³⁰И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³⁰И сав се град подиже, и навали народ са свију страна, и ухвативши Павла вуцијаху га напоље из цркве; и одмах се затворише врата.

³¹И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

³¹А кад хтеше да га убију, дође глас горе к војводи од чете да се побуни сав Јерусалим.

³²и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

³²А он одмах узевши војнике и капетане дотрча на њих. А они видевши војводу и војнике престаше бити Павла.

³³Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

³³А војвода приступивши узе га, и заповеди да га метну у двоје вериге, и питаше ко је и шта је учинио.

³⁴А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността [на работата] поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁴А један викаше једно, а други друго по народу. А кад не може од буне ништа да разуме управо, заповеди да га одведу у логор.

³⁵А когато стигна до стъпалата, войниците го [дигнаха и] носеха поради насилието на навалицата,

³⁵А кад би на басамацима, мораше га војници носити силе ради народа.

³⁶защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го [от света!]

³⁶Јер за њим приста мноштво народа који викаху: Погуби га.

³⁷И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

³⁷А кад хтеде Павле да уђе у логор, рече војводи: Је ли ми слободно говорити шта теби? А он рече: Зар умеш грчки?

³⁸Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁸Ниси ли ти Мисирац који пре ових дана подбуни и изведе у пустињу четири хиљаде хајдука?

³⁹А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

³⁹А Павле рече: Ја сам човек Јеврејин из Тарса, грађанин познатог града у Киликији; него те молим допусти ми да говорим к народу.

⁴⁰И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

⁴⁰А кад му допусти, стаде Павле на басамацима и махну руком на народ; и кад поста велика тишина проговори јеврејским језиком говорећи: