¹След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

¹А пошто се утиша буна, дозва Павле ученике, и утешивши их опрости се с њима, и изиђе да иде у Македонију.

²И като мина през ония места та увеща [учениците] с много думи, дойде в Гърция.

²И прошавши оне земље, и световавши их многим речима, дође у Грчку.

³И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

³Поживевши пак онамо три месеца стадоше му Јевреји радити о глави кад хтеде да се одвезе у Сирију, и намисли да се врати преко Македоније.

⁴И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁴И пође с њим до Азије Сосипатар Пиров из Верије, и Аристарх и Секунд из Солуна, и Гај из Дерве и Тимотије, и Тихик и Трофим из Азије.

⁵А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁵Ови отишавши напред чекаху нас у Троади.

⁶и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁶А ми се одвезосмо после дана пресних хлебова из Филибе, и дођосмо к њима у Троаду за пет дана, и онде остасмо седам дана.

⁷И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁷А у први дан недеље, кад се сабраше ученици да ломе хлеб, говораше им Павле, јер хтеде сутрадан да пође, и протеже беседу до поноћи.

⁸И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁸И беху многе свеће горе у соби где се бејасмо сабрали.

⁹И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

⁹А сеђаше на прозору једно момче, по имену Евтих, надвладано од тврдог сна, и кад Павле говораше много, наже се у сну и паде доле с трећег пода, и дигоше га мртва.

¹⁰Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹⁰А Павле сишавши паде на њ, и загрливши га рече: Не буните се, јер је душа његова у њему.

¹¹След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна.

¹¹Онда изиђе горе, и преломивши хлеб окуси, и довољно говори до саме зоре, и тако отиде.

¹²А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹²А момче доведоше живо, и утешише се не мало.

¹³А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹³А ми дошавши у лађу одвезосмо се у Ас, и оданде хтесмо да узмемо Павла; јер тако беше заповедио, хотећи сам да иде пешице.

¹⁴И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁴А кад се саста с нама у Асу, узесмо га, и дођосмо у Митилину.

¹⁵И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁵И оданде одвезавши се дођосмо сутрадан према Хију; а други дан одвезосмо се у сам, и ноћисмо у Тригилију; и сутрадан дођосмо у Милит.

¹⁶Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁶Јер Павле намисли да прођемо мимо Ефес да се не би задржао у Азији; јер хићаше, ако буде могуће, да буде о Тројичину дне у Јерусалиму.

¹⁷А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

¹⁷Али из Милита посла у Ефес и дозва старешине црквене.

¹⁸И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

¹⁸И кад дођоше к њему, рече им: Ви знате од првог дана кад дођох у Азију како с вама једнако бих

¹⁹в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

¹⁹Служећи Господу са сваком понизности и многим сузама и напастима које ми се догодише од Јевреја који ми рађаху о глави;

²⁰как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

²⁰Како ништа корисно не изоставих да вам не кажем и да вас научим пред народом и по кућама,

²¹като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²¹Сведочећи и Јеврејима и Грцима покајање к Богу и веру у Господа нашег Исуса Христа.

²²И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²²И сад ево ја свезан Духом идем у Јерусалим не знајући шта ће ми се у њему догодити;

²³освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

²³Осим да Дух Свети по свим градовима сведочи, говорећи да ме окови и невоље чекају.

²⁴Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁴Али се низашта не бринем, нити марим за свој живот, него да свршим течење своје с радошћу и службу коју примих од Господа Исуса: да посведочим јеванђеље благодати Божје.

²⁵И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми.

²⁵И ево сад знам да више нећете видети моје лице, ви сви по којима пролазих проповедајући царство Божје.

²⁶Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁶Зато вам сведочим у данашњи дан да сам ја чист од крви свију;

²⁷защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

²⁷Јер не изоставих да покажем вољу Божју.

²⁸Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

²⁸Пазите дакле на себе и на све стадо у коме вас Дух Свети постави владикама да пасете цркву Господа и Бога коју стече крвљу својом;

²⁹Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

²⁹Јер ја ово знам да ће по одласку мом ући међу вас тешки вуци који неће штедети стада;

³⁰и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

³⁰И између вас самих постаће људи који ће говорити изврнуту науку да одвраћају ученике за собом.

³¹Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас].

³¹Зато гледајте и опомињите се да три године дан и ноћ не престајах учећи са сузама сваког од вас.

³²И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени.

³²И сад вас, браћо, предајем Богу и речи благодати Његове, који може назидати и дати вам наследство међу свима освећенима.

³³Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

³³Сребра, или злата, или руха ни у једног не заисках.

³⁴Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене.

³⁴Сами знате да потреби мојој и оних који су са мном били послужише ове руке моје.

³⁵Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

³⁵Све вам показах да се тако ваља трудити и помагати немоћнима, и опомињати се речи Господа Исуса коју Он рече: Много је блаженије давати неголи узимати.

³⁶Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁶И ово рекавши клече на колена своја са свима њима и помоли се Богу.

³⁷И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

³⁷А свију стаде велики плач и загрливши Павла целиваху га,

³⁸наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³⁸Жалосни највише за реч коју рече да више неће видети лице његово; и отпратише га у лађу.