¹А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, [гдето] намери някои ученици.

¹Догоди се пак, кад беше Аполос у Коринту, да Павле пролажаше горње земље, и дође у Ефес, и нашавши неке ученике

²И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му [отговориха]: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

²Рече им: Јесте ли примили Духа Светог кад сте веровали? А они му рекоше: Нисмо ни чули да има Дух Свети.

³И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

³А он им рече: На шта се дакле крстисте? А они рекоше: На крштење Јованово.

⁴А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

⁴А Павле рече: Јован крсти крштењем покајања, говорећи народу да верују Оног који ће за њим доћи, то јест, Христа Исуса.

⁵И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁵А кад то чуше, крстише се у име Господа Исуса.

⁶И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха [други] езици и пророкуваха.

⁶А кад Павле метну руке на њих, сиђе Дух Свети на њих, и говораше језике и прорицаху.

⁷И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁷А беше људи свега око дванаест.

⁸И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше [с людете] и [ги] увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

⁸И ушавши у зборницу говораше слободно три месеца учећи и уверавајући за царство Божје.

⁹А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

⁹А кад неки беху отврднули и свађаху се хулећи на пут Господњи пред народом, одступи од њих и одлучи ученике, па се препираше сваки дан у школи неког Тирана.

¹⁰И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

¹⁰И ово је бивало две године, тако да сви који живљаху у Азији, и Јевреји и Грци, чуше реч Господа Исуса.

¹¹При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

¹¹И Бог чињаше не мала чудеса рукама Павловим,

¹²дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

¹²Тако да су и чалме и убрушчиће знојаве од тела његовог носили на болеснике, и они се исцељиваху од болести, и духови зли излажаху из њих.

¹³А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

¹³И почеше неки од Јевреја, који се скитаху и заклињаху ђаволе, спомињати над онима у којима беху зли духови име Господа Исуса говорећи: Заклињемо вас Исусом кога Павле проповеда.

¹⁴И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

¹⁴А беху неких седам синова Скеве Јеврејина, поглавара свештеничког, који ово чињаху.

¹⁵Но [еднаж] злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

¹⁵А дух зли одговарајући рече: Исуса познајем, и Павла знам; али ви ко сте?

¹⁶И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

¹⁶И скочивши на њих човек у коме беше зли дух надвлада их, и притиште их пода се тако да голи и израњени утекоше из оне куће.

¹⁷И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

¹⁷И ово дознаше сви који живљаху у Ефесу, и Јевреји, и Грци; и уђе страх у све њих, и величаше се име Господа Исуса.

¹⁸И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

¹⁸И многи од оних што вероваху, долажаху те се исповедаху и казиваху шта су учинили.

¹⁹Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

¹⁹А многи од оних који чараху, сабравши књиге своје спаљиваху их пред свима; и прорачунаше и нађоше да су вределе педесет хиљада гроша.

²⁰Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

²⁰Тако здраво растијаше и надвлађиваше реч Господња.

²¹И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²¹И кад се ово сврши, намисли Павле да прође преко Македоније и Ахаје, и да иде у Јерусалим, и рече: Пошто будем тамо, ваља ми и Рим видети.

²²И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за [още известно] време в Азия.

²²И посла у Македонију двојицу од оних који га служаху, Тимотија и Ераста; а он оста неко време у Азији.

²³А по онова време се подигна голямо размирие относно [Господния път].

²³А у оно време подиже се не мала буна пута ради Господњег,

²⁴Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни [храмчета на] Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

²⁴Јер некакав златар, по имену Димитрије, који грађаше Дијани сребрне црквице и даваше мајсторима не мали посао,

²⁵като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

²⁵Он скупи ове и других оваквих ствари мајсторе, и рече: Људи! Ви знате да од овог посла ми имамо добитак за своје живљење;

²⁶И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

²⁶И видите и чујете да не само у Ефесу него готово по свој Азији овај Павле одврати народ многи, говорећи: То нису богови што се рукама човечијим граде.

²⁷И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

²⁷И не само што ће ова несрећа доћи на наш занат да не пролази, него се неће марити ни за цркву велике богиње Дијане, и пропашће величанство оне коју сва Азија и васиони свет поштује.

²⁸Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

²⁸А кад они ово чуше, напунише се гнева, и викаху говорећи: Велика је Дијана Ефеска!

²⁹И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

²⁹И сав се град напуни буне; и наваливши једнодушно на збориште ухватише Гаја и Аристарха из Македоније, другове Павлове.

³⁰А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

³⁰А кад Павле хтеде да иде међу народ, не дадоше му ученици.

³¹така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

³¹А неки и од азијских поглавара који му беху пријатељи, послаше к њему саветујући га да не излази на збориште.

³²И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³²Једни пак викаху једно а други друго; јер беше сабор смућен, и највише их не знаху зашто су се скупили.

³³А някои от народа изкараха Александра [да говори], понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³³А једни од народа извукоше Александра, кад га Јевреји изведоше. А Александар махнувши руком хтеде да одговори народу.

³⁴Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

³⁴А кад га познаше да је Јеврејин, повикаше сви у глас, и викаху око два сата: Велика је Дијана Ефеска.

³⁵Тогава [градският] писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера [идол?]

³⁵А писар утишавши народ рече: Људи Ефесци! Ко је тај човек који не зна да град Ефес слави велику богињу Дијану и њен кип небески?

³⁶И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁶Кад дакле то не може нико одрећи, ваља ви да будете мирни, и ништа нагло да не чините;

³⁷Защото сте довели [тук] тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁷Јер доведосте ове људе који нити су цркву Дијанину покрали, нити хуле на вашу богињу.

³⁸Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁸А Димитрије и мајстори који су с њим ако имају какву тужбу, имају судови, и имају намесници, нека туже један другог.

³⁹Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

³⁹Ако ли шта друго иштете, нека се извиди на правој скупштини.

⁴⁰Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина [за него;] и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

⁴⁰Јер се бојимо да не будемо тужени за данашњу буну; а ниједног узрока нема којим бисмо се могли оправдати за ову буну. И ово рекавши распусти народ који се беше сабрао.

⁴¹И като рече това, разпусна събранието.

⁴¹...