¹Подир това [Павел] тръгна от Атина и дойде в Коринт,

¹А потом се одлучи Павле од Атине и дође у Коринт,

²гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и [Павел] дойде при тях.

²И нађе једног Јеврејина, по имену Акилу, родом из Понта, који беше скоро дошао из Талијанске са женом својом Прискилом (јер беше заповедио Клаудије да сви Јевреји иду из Рима), и дође к њима.

³И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

³И будући да беше оног истог заната, оста код њих и рађаше, јер беху ћилимарског заната.

⁴И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

⁴А препираше се у зборницама сваке суботе, и надговараше Јевреје и Грке.

⁵А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

⁵И кад сиђоше из Македоније Сила и Тимотије, навали Дух Свети на Павла да сведочи Јеврејима да је Исус Христос.

⁶Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист [от нея]; отсега ще отивам между езичниците.

⁶А кад се они противљаху и хуљаху, отресе хаљине своје и рече им: Крв ваша на ваше главе; ја сам чист, од сад идем у незнабошце.

⁷И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

⁷И отишавши оданде дође у кућу некога по имену Јуста, који поштоваше Бога, и ког кућа беше крај зборнице.

⁸А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

⁸А Крисп, старешина зборнички, верова Господа са свим домом својим; и од Коринћана многи који слушаху вероваше и крстише се.

⁹И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

⁹А Господ рече Павлу ноћу у утвари: Не бој се, него говори, и да не ућутиш;

¹⁰защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

¹⁰Јер сам ја с тобом, и нико се неће усудити да ти шта учини; јер ја имам велики народ у овом граду.

¹¹И той преседя [там] година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

¹¹И он седи онде годину и шест месеци учећи их речи Божјој

¹²А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

¹²А кад беше Галион намесник у Ахаји, нападоше Јевреји једнодушно на Павла и доведоше га на суд

¹³Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

¹³Говорећи: Овај наговара људе да поштују Бога против закона.

¹⁴Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

¹⁴А кад Павле хтеде да отвори уста, рече Галион Јеврејима: Да је каква неправда била или зло дело, по дужности послушао бих вас, о Јевреји!

¹⁵но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

¹⁵Али кад су препирања за речи и за имена и за закон ваш, гледајте сами; јер ја судија томе нећу да будем.

¹⁶И изпъди ги от съдилището.

¹⁶И изагна их из суднице.

¹⁷Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

¹⁷Онда сви Грци ухватише Состена, старешину зборничког, и бише га пред судницом; и Галион није ништа за то марио.

¹⁸А Павел, след като поседя [там] още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

¹⁸А Павле оста још позадуго, и опростивши се с браћом отплови у Сирију и с њиме Прискила и Акила, и остриже главу у Кенхреји, јер се беше заветовао.

¹⁹Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

¹⁹И дође у Ефес; и њих остави онде, а он уђе у зборницу, и препираше се с Јеврејима.

²⁰но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

²⁰А кад га они молише да остане код њих више времена, не хтеде,

²¹А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

²¹Него се опрости с њима говорећи: Ваља ми, макар како било, овај празник што иде провести у Јерусалиму; него, ако Бог хтедбуде, вратићу се опет к вама. И одвезе се из Ефеса; а Акила и Прискила осташе у Ефесу.

²²И като слезе в Кесария, възлезе [в Ерусалим] та поздрави църквата и [после] слезе в Антиохия.

²²И дошавши у Ћесарију, изиђе и поздрави се с црквом, и сиђе у Антиохију.

²³И като поседя [там] известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

²³И проведавши неколико времена изиђе и прође редом галатијску земљу и Фригију утврђујући све ученике.

²⁴И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

²⁴А дође у Ефес један Јеврејин, по имену Аполос, родом из Александрије, човек речит и силан у књигама.

²⁵Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

²⁵Овај беше упућен на пут Господњи, и горећи духом, говораше и учаше право о Господу, а знаше само крштење Јованово.

²⁶Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

²⁶И овај поче слободно проповедати по зборницама. А кад га чуше Акила и Прискила, примише га и још му боље показаше пут Господњи.

²⁷И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

²⁷А кад он хтеде да пређе у Ахају, послаше браћа унапред и писаше ученицима да га приме. И он дошавши онамо поможе много онима који вероваху благодаћу;

²⁸защото силно опровергаваше юдеите [и то] публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

²⁸Јер здраво надвлађиваше Јевреје једнако пред народом доказујући из писма да је Исус Христос.