¹И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

¹Прошавши пак Амфипољ и Аполонију дођоше у Солун, где беше зборница јеврејска.

²И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи [наред] разискваше с тях от писанията,

²И Павле по обичају свом уђе к њима, и три суботе разговара се с њима из писма,

³та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, [каза той], аз ви проповядвам е Христос.

³Показујући и доказујући им да је требало Христос да пострада и васкрсне из мртвих, и да овај Исус ког ја, рече, проповедам вама, јесте Христос.

⁴И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

⁴И неки од њих вероваше, и присташе с Павлом и са Силом, и од побожних Грка мноштво велико, и од жена господских не мало.

⁵Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха [Павла и Сила], за да ги изведат пред народа.

⁵Али тврдоврати Јевреји завиђаху, и узевши неке зле људе од простог народа, и сабравши чету, узбунише по граду, и нападоше на кућу Јасонову, и тражаху да их изведу пред народ.

⁶Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

⁶А кад њих не нађоше, повукоше Јасона и неке од браће пред старешине градске вичући: Ови што замутише васиони свет дођоше и овде,

⁷и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

⁷Које Јасон прими; и ови сви раде против ћесаревих заповести, говорећи да има други цар, Исус.

⁸И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

⁸И смутише народ и старешине градске који ово чуше.

⁹Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

⁹Али кад их Јасон и остали задовољише одговором, пустише их.

¹⁰А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹⁰А браћа одмах ноћу оправише Павла и Силу у Верију. Дошавши онамо уђоше у зборницу јеврејску.

¹¹И [беряните] бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията [да видят] дали това е вярно.

¹¹Ови пак беху племенитији од оних што живе у Солуну; они примише реч са свим срцем, и сваки дан истраживаху по писму је ли то тако.

¹²И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

¹²Тако вероваше многи од њих, и од поштених грчких жена и од људи не мало.

¹³Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

¹³А кад разабраше Јевреји солунски да Павле у Верији проповеди реч Божју, дођоше и онамо те уздигоше и побунише народ.

¹⁴Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

¹⁴А браћа онда одмах отправише Павла да иде у приморје; а Сила и Тимотије осташе онде.

¹⁵А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха [от него] заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

¹⁵А пратиоци доведоше Павла до Атине: и примивши заповест на Силу и Тимотија да дођу к њему што брже, вратише се.

¹⁶А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

¹⁶А кад их Павле чекаше у Атини, раздражи се дух његов у њему гледајући град пун идола;

¹⁷И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се [случеше] да се среща.

¹⁷И препираше се с Јеврејима и богобојазнима у зборници, и на пазару сваки дан с онима с којима се удешаваше.

¹⁸Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

¹⁸А неки од Епикуроваца и од стојичких мудраца препираху се с њим; и једни говораху: Шта хоће овај беспослица? А други: Види се као да хоће нове богове да проповеда. Јер им проповедаше јеванђеље о Исусу и о васкрсењу.

¹⁹Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

¹⁹Па га узеше и одведоше на Ареопаг говорећи: Можемо ли разумети каква је та нова наука што ти казујеш?

²⁰Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

²⁰Јер нешто ново мећеш у наше уши; хоћемо дакле да видимо шта ће то бити.

²¹(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

²¹А Атињани сви и путници из других земаља не беху низашта друго него да шта ново казују или слушају.

²²И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²²А Павле ставши насред Ареопага рече: Људи Атињани! По свему вас видим да сте врло побожни;

²³Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

²³Јер пролазећи и мотрећи ваше светиње нађох олтар на коме беше написано: Богу непознатом. Ког дакле не знајући поштујете Оног вам ја проповедам.

²⁴Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

²⁴Бог који је створио свет и све што је у њему, Он будући Господар неба и земље, не живи у рукотвореним црквама,

²⁵нито Му са [потребни] служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

²⁵Нити прима угађања од руку човечијих, као да би Ономе требало шта који сам даје свима живот и дихање и све.

²⁶направил е от една [кръв] всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като [им] е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁶И учинио је да од једне крви сав род човечији живи по свему лицу земаљском, и поставио је унапред одређена времена и међе њиховог живљења:

²⁷за да търсят Бога, та дано биха Го [поне] напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

²⁷Да траже Господа, не би ли Га барем опипали и нашли, премда није далеко ни од једног нас;

²⁸защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

²⁸Јер кроз Њега живимо, и мичемо се, и јесмо; као што и неки од ваших певача рекоше: Јер смо и род Његов.

²⁹И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

²⁹Кад смо дакле род Божји, не треба да мислимо да је Божанство као иконе златне или сребрне или камене, које су људи мајсторски начинили по смишљању свом.

³⁰Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

³⁰Не гледајући дакле Бог на времена незнања, сад заповеда свима људима свуда да се покају;

³¹тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

³¹Јер је поставио дан у који ће судити васионом свету по правди преко човека кога одреди, и даде свима веру васкрснувши Га из мртвих.

³²А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

³²А кад чуше васкрсење из мртвих, онда се једни ругаху; а једни рекоше: Да те чујемо опет о том.

³³И така Павел си излезе измежду тях.

³³Тако Павле отиде између њих.

³⁴А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

³⁴А неки људи присташе уза њ и вероваше; међу којима беше и Дионисије Ареопагитски, и жена по имену Дамара, и други с њима.