¹Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

¹А Агрипа рече Павлу: Допушта ти се да говориш сам за се. Онда Павле пруживши руку одговараше:

²Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

²За срећу своју држим, царе Агрипа, што се данас пред тобом одговарам за све што ме потворају Јевреји,

³а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

³А највише што знам да ти познајеш све јеврејске обичаје и препирања. Зато те молим да ме послушаш милостиво.

⁴Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

⁴Моје дакле живљење од младости, које је испрва било међу народом мојим у Јерусалиму, знаду сви Јевреји.

⁵Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях [като] фарисей.

⁵Како ме знаду испрва, ако хоће посведочити, да по познатој јереси наше вере живех фарисејски.

⁶И сега стоя пред съда [понеже имам] надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

⁶И сад стојим пред судом за надање обећања које Бог обрече очевима нашим,

⁷до [изпълнението на] което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат [на Бога] усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

⁷Коме се сви дванаест колена наших једнако дан и ноћ служећи надају да ће доћи. За ово надање оптужен сам, царе Агрипа, од Јевреја.

⁸Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

⁸Шта? Зар ви мислите да се не може веровати да Бог мртве подиже?

⁹И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

⁹Тако и ја мишљах да ми ваља многа зла чинити против имена Исуса Назарећанина,

¹⁰което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

¹⁰Као што и учиних у Јерусалиму; и многе од светих ја затварах у тамнице, примивши власт од главара свештеничких; и кад их убијаху, пристајах на суд.

¹¹И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

¹¹И по свим зборницама мучећи их често, нагоњах да хуле на Исуса; и одвише мрзећи на њих гоњах их тја и до туђих градова.

¹²По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹²За које идући у Дамаск с влашћу и заповешћу од главара свештеничких,

¹³по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, [която] надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

¹³У подне, царе, видех на путу с неба светлост већу од сијања сунчаног, која обасја мене и оне што иђаху са мном.

¹⁴И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

¹⁴А кад ми сви падосмо на земљу, чух глас где говори мени и казује јеврејским језиком: Савле! Савле! Зашто ме гониш? Тешко ти је противу бодила праћати се.

¹⁵И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

¹⁵А ја рекох: Ко си Ти, Господе? А Он рече: Ја сам Исус, ког ти гониш;

¹⁶Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

¹⁶Него устани и стани на ноге своје; јер ти се зато јавих да те учиним слугом и сведоком овоме што си видео и што ћу ти показати,

¹⁷като те избавям от [юдейския] народ и от езичниците, между които те пращам,

¹⁷Избављајући те од народа јеврејског и од незнабожаца, којима ћу те послати,

¹⁸да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете [си] и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

¹⁸Да им отвориш очи да се обрате од таме к виделу и од области сотонине к Богу, да приме опроштење греха и достојање међу освећенима вером мојом.

¹⁹Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

¹⁹Зато, царе Агрипа! Не бих непокоран небеској утвари;

²⁰но проповядвах първо на [юдеите] в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а [после] и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²⁰Него најпре онима који су у Дамаску и у Јерусалиму, потом и по свој земљи јеврејској, и незнабошцима проповедах да се покају, и да се обрате к Богу чинећи дела достојна покајања.

²¹По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²¹Зато ме Јевреји ухватише у цркви и хтеше да ме раскину.

²²Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

²²Али добивши помоћ Божју стојим до самог овог дана, и сведочим и малом и великом, не казујући ништа осим што пророци казаше да ће бити, и Мојсије:

²³[сиреч], че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на [юдейския] народ и на езичниците.

²³Да ће Христос пострадати, и да ће бити први из васкрсења мртвих и проповедати видело народу јеврејском и незнабошцима.

²⁴Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁴А кад он ово одговараше, рече Фист великим гласом: Зар лудујеш, Павле? Многе те књиге изводе из памети.

²⁵А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁵А он рече: Не лудујем, честити Фисте, него речи истине и разума казујем.

²⁶Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁶Јер за ово зна цар, коме и говорим слободно; јер не верујем да му је шта од овог непознато; јер ово није било у углу.

²⁷Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁷Верујеш ли, царе Агрипа, пророцима? Знам да верујеш.

²⁸А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁸А Агрипа рече Павлу: Још мало па ћеш ме наговорити да будем хришћанин.

²⁹А Павел [рече]: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

²⁹А Павле рече: Молио бих Бога и за мало и за много да би не само ти него и сви који ме слушају данас били такви као и ја што сам, осим окова ових.

³⁰Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

³⁰И кад он ово рече, уста цар и судија и Верникија, и који сеђаху с њима,

³¹И като се оттеглиха [настрана], говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

³¹И отишавши разговараху се међу собом говорећи: Овај човек није учинио ништа што заслужује смрт или окове.

³²А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

³²А Агрипа рече Фисту: Овај човек могаше бити пуштен да не рече да хоће к ћесару. И тако судија намисли да га пошаље к ћесару.