¹И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

¹И као што би одређено да идемо у Талијанску, предаше и Павла и друге неке сужње капетану, по имену Јулију, од ћесареве чете.

²И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

²А кад уђосмо у лађу адрамитску да пловимо у азијска места, отискосмо се; и с нама беше Аристарх Македонац из Солуна.

³На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

³И други дан дођосмо у Сидон. И Јулије држаше Павла лепо, и допусти му да одлази к својим пријатељима и да га послужују.

⁴И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁴И оданде одвезавши се допловисмо у Кипар, јер ветрови беху противни.

⁵И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския [град] Мира.

⁵И препловивши пучину киликијску и памфилијску дођосмо у Миру ликијску.

⁶Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁶И онде нашавши капетан лађу александријску која плови у Талијанску, метну нас у њу.

⁷И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу [нос] Салмон.

⁷И пловивши много дана споро, и једва дошавши према Книду, јер нам ветар не даваше, допловисмо под Крит код Салмоне.

⁸И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁸И једва се возећи поред краја, дођосмо на једно место које се зове Добра Пристаништа, код ког близу беше град Ласеја.

⁹Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

⁹А пошто прође много времена, и већ пловљење не беше без страха, јер и пост већ беше прошао, саветоваше Павле

¹⁰Господа, виждам, че плуването ще бъде [придружено] с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹⁰Говорећи им: Људи! Видим да ће пловљење бити с муком и великом штетом не само товара и лађе него и душа наших.

¹¹Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹¹Али капетан послуша већма крманоша и господара од лађе неголи Павлове речи.

¹²И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват.

¹²А не будући пристаниште згодно за зимовник, саветоваху многи да се одвезу оданде, не би ли како могли доћи до Финика, и онде да зимују у пристаништу критском, које гледа к југу и к западу.

¹³И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹³И кад дуну југ, мишљаху да им се воља испуни, и подигнувши једра пловљаху покрај Крита.

¹⁴Но след малко, спусна се от [острова] бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁴Али не задуго потом дуну, насупрот њему, буран ветар који се зове Евроклидон.

¹⁵и когато корабът бе настигнат [от вятъра], и поради него не можеше да устои, оставихме се [на вълните] да ни носят.

¹⁵А кад се лађа оте, и не могаше се ветру противити, предадосмо је валовима и ношаху нас.

¹⁶И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁶А кад прођосмо мимо једно острво које се зове Клауда, једва могосмо удржати чамац,

¹⁷и когато я издигнаха, употребяваха[ всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁷Који извукавши, свакојако помагаху, те га привезасмо одозго за лађу; а бојећи се да не удари на пруд, спустисмо једра, и тако се плављасмо.

¹⁸И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят [товара].

¹⁸А кад нам веома досађиваше бура сутрадан избациваху товаре.

¹⁹И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

¹⁹И у трећи дан својим рукама избацисмо алат лађарски.

²⁰И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²⁰А кад се ни сунце ни звезде за много дана не показаше, и бура не мала навалила, беше пропала сва нада да ћемо се избавити.

²¹А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²¹И кад се задуго није јело, онда Павле ставши преда њих рече: Требаше дакле, о људи! Послушати мене, и не отискивати се од Крита, и не имати ове муке и штете.

²²Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но [само] корабът;

²²И ево сад вас молим да будете добре воље: јер ниједна душа од вас неће пропасти осим лађе;

²³защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²³Јер у ову ноћ стаде преда ме анђео Бога ког сам ја и коме служим,

²⁴Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁴Говорећи: Не бој се, Павле! Ваља ти доћи пред ћесара; и ево ти дарова Бог све који се возе с тобом.

²⁵Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁵Зато не бојте се, људи; јер верујем Богу да ће тако бити као што ми би речено.

²⁶Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

²⁶Али ваља нам доћи на једно острво.

²⁷А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото [море], около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

²⁷А кад би четрнаеста ноћ, и ми се у поноћи плављасмо по адријанској пучини, помислише лађари да се приближују к некаквој земљи.

²⁸И като измериха дълбочината, намериха, [че е] двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, [че е] петнадесет разтега.

²⁸И измеривши дубину нађоше двадесет хвати; и прошавши мало опет измерише, и нађоше петнаест хвати.

²⁹Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

²⁹Онда бојећи се да како не ударе на прудовита места бацише са стражњег краја лађе четири ленгера, па се мољасмо Богу да сване.

³⁰И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³⁰А кад лађари гледаху да побегну из лађе, и спустише чамац у море изговарајући се као да хоће с предњег краја да спусте ленгере,

³¹Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

³¹Рече Павле капетану и војницима: Ако ови не остану у лађи, ви не можете живи остати.

³²Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи [от морето].

³²Тада војници одрезаше ужа на чамцу и пустише га те паде.

³³А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³³А кад хтеде да сване, мољаше Павле све да једу, говорећи: Четрнаести је дан данас како чекате и не једући живите ништа не окусивши.

³⁴Затуй ви моля да похапнете, защото това ще [помогне] за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

³⁴Зато вас молим да једете: јер је то за ваше здравље. А ни једном од вас длака с главе неће отпасти.

³⁵И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

³⁵И рекавши ово узе хлеб, и даде хвалу Богу пред свима, и преломивши стаде јести.

³⁶От това всички се ободриха, та ядоха и те.

³⁶Онда се сви развеселивши и они једоше.

³⁷И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁷А у лађи беше нас душа свега двеста и седамдесет и шест.

³⁸И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

³⁸И наситивши се јела, олакшаше лађу избацивши пшеницу у море.

³⁹И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с [песъчлив] бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

³⁹А кад би дан не познаваху земље; него угледаше некакав залив с песком, на који се договорише ако буде могуће, да извуку лађу.

⁴⁰И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴⁰И подигнувши ленгере вожаху се по мору, и одрешивши ужа на крмама, и раширивши мало једро према ветрићу који дуваше, вожасмо се крају.

⁴¹Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора [на вълните].

⁴¹А кад дођосмо као на један језик, где се море као раздељује, насади се лађа; и предњи крај, који се насади, оста тврд да се не може помакнути, а крма се разбијаше од силе валова.

⁴²И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴²А војници се договорише да побију сужње, да који не исплива и не утече.

⁴³Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴³Али капетан желећи сачувати Павла забрани њихов договор, и заповеди онима који знаху пливати да искоче најпре, и да изиђу на земљу;

⁴⁴и останалите [да се спасяват], кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

⁴⁴А остали једни на даскама а једни на чему од лађе. И тако изиђоше сви живи на земљу.