¹И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

¹И кад изиђоше срећно из лађе, тада разумеше да се острво зове Мелит.

²А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

²А дивљаци чињаху нам не малу љубав, јер наложише огањ и примише нас све због дажда који иђаше, и због зиме.

³И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

³А Павле зграбивши гомилу грања наложи на огањ, и изишавши змија од врућине скочи му на руку.

⁴А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁴И кад видеше дивљаци змију где виси о руци његовој, говораху један другом: Јамачно је овај човек крвник, ког избављеног од мора суд Божји не остави да живи.

⁵Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁵А он отресавши змију у огањ не би му ништа зло.

⁶А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁶А они чекаху да он отече или уједанпут да падне мртав. А кад задуго чекаше, и видеше да му ништа зло не би, променише се, и говораху да је он бог.

⁷А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁷А наоколо око оног места беху села поглавара од острва по имену Поплија, који нас прими и угости љубазно три дана.

⁸И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁸А догоди се да отац Поплијев лежаше од грознице и од срдобоље, коме ушавши Павле помоли се Богу и метну руке своје на њ и исцели га.

⁹Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

⁹А кад то би, долажаху и други који беху болесни на острву оном, и исцељиваху се.

¹⁰които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹⁰И поштоваху нас великим частима; и кад пођосмо, спремише нам што је од потребе.

¹¹И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹¹А после три месеца одвезосмо се на лађи александријској, која је била презимила на острву, и беху на њој написани Диоскури.

¹²И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹²И допловивши у Сиракузу остасмо онде три дана.

¹³И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹³А оданде отпловивши дођосмо у Ригију; и после једног дана кад дуну југ, дођосмо други дан у Потиоле.

¹⁴гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁴Онде нађемо браћу, и они нас замоле те останемо код њих седам дана; и тако пођосмо у Рим.

¹⁵отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁵И оданде чувши браћа за нас изиђоше нам на сусрет све до Апијева пазара и три крчме. И кад их виде Павле, даде хвалу Богу, и ослободи се.

¹⁶А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁶А кад дођосмо у Рим, капетан предаде сужње војводи. Али се Павлу допусти да живи где хоће с војником који га чуваше.

¹⁷И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа [ни], или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁷А после три дана Павле сазва старешине јеврејске. И кад се они скупише, говораше им: Људи браћо! Ја ништа не учиних противно народу или обичајима отачким; и Јерусалимљани предаше ме као сужња у руке Римљанима,

¹⁸които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо [достойно] за смърт.

¹⁸Који извидевши за мене хтеше да ме пусте, јер се не нађе на мени ниједна смртна кривица.

¹⁹Но понеже юдеите се възпротивиха [на това], принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

¹⁹Али кад Јудејци говораху насупрот, натера ме невоља да се иштем пред ћесара, не као да бих свој народ имао шта тужити.

²⁰По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²⁰Тога ради узрока замолих вас да се видимо и да се разговоримо; јер наде ради Израиљеве окован сам у ово гвожђе.

²¹А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²¹А они му рекоше: Ми нити примисмо писма за те из Јудеје; нити дође ко од браће да јави или да говори шта зло за тебе.

²²Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²²Него молимо да чујемо од тебе шта мислиш; јер нам је познато за ову јерес да јој се свуда насупрот говори.

²³И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²³И одредивши му дан дођоше к њему у гостионицу многи; којима казиваше сведочећи царство Божје и уверавајући их за Исуса из закона Мојсијевог и из пророка од јутра до самог мрака.

²⁴И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁴И једни вероваху ономе што говораше а једни не вероваху.

²⁵И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁵А будући несложни међу собом, одлажаху кад рече Павле једну реч: Добро каза Дух Свети преко пророка Исаије очевима нашим

²⁶"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁶Говорећи: Иди к народу овоме и кажи: Ушима ћете чути и нећете разумети; и очима ћете гледати и нећете видети.

²⁷Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁷Јер одрвени срце овог народа, и ушима тешко чују, и очима својим зажмурише да како не виде очима, и ушима не чују, и да се не обрате да их исцелим.

²⁸Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁸Да вам је дакле на знање да се незнабошцима посла спасење Божје, они ће и чути.

²⁹[И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

²⁹И кад он ово рече, отидоше Јевреји препирући се међу собом.

³⁰А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³⁰А Павле остаде пуне две године о свом трошку, и дочекиваше све који му долажаху,

³¹като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

³¹Проповедајући царство Божје, и учећи о Господу нашем Исусу Христу слободно, и нико му не брањаше.