¹Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен [да проповядва] благовестието от Бога,

¹Од Павла, слуге Исуса Христа, позваног апостола изабраног за јеванђеље Божије,

²(което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

²Које Бог унапред обећа преко пророка својих у светим писмима

³за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

³О сину свом, који је по телу рођен од семена Давидовог,

⁴а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

⁴А посведочен силно за Сина Божијег Духом светиње по васкрсењу из мртвих, Исусу Христу Господу нашем,

⁵чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да [привеждаме] в послушност към вярата [човеци] от всичките народи;

⁵Преко ког примисмо благодат и апостолство, да покоримо све незнабошце вери имена Његовог;

⁶между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

⁶Међу којима сте и ви позвани Исусу Христу,

⁷до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

⁷Свима који су у Риму, љубазнима Богу, и позванима светима: благодат вам и мир од Бога Оца нашег и Господа Исуса Христа.

⁸Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

⁸Прво, дакле, захваљујем Богу свом кроз Исуса Христа за све вас што се вера ваша гласи по свему свету.

⁹Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

⁹Јер ми је сведок Бог, коме служим духом својим у јеванђељу Сина његовог, да вас се опомињем без престанка,

¹⁰молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

¹⁰Молећи се свагда Богу у молитвама својим да би ми кад Божија воља помогла да дођем к вама;

¹¹Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

¹¹Јер желим видети вас, да вам дам какав духовни дар за ваше утврђење,

¹²то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, [която е и] ваша и моя,

¹²То јест, да се с вама утешим вером општом, и вашом и мојом.

¹³И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

¹³Али вам нећу затајити, браћо, да сам много пута хтео да вам дођем, па бих задржан досле, да и међу вама имам какав плод, као и међу осталим незнабошцима.

¹⁴Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

¹⁴Дужан сам и Грцима и дивљацима, и мудрима и неразумнима.

¹⁵и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁵Зато, од моје стране, готов сам и вама у Риму проповедати јеванђеље.

¹⁶Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁶Јер се не стидим јеванђеља Христовог; јер је сила Божија на спасење свакоме који верује, а најпре Јеврејину и Грку.

¹⁷Защото в него се открива правдата, [която е] от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

¹⁷Јер се у Њему јавља правда Божија из вере у веру, као што је написано: Праведник ће од вере жив бити.

¹⁸Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

¹⁸Јер се открива гнев Божји с неба на сваку безбожност и неправду људи који држе истину у неправди.

¹⁹Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

¹⁹Јер шта се може дознати за Бога познато је њима: јер им је Бог јавио;

²⁰Понеже от създанието на [света] {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, [сиреч] вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, [човеците] остават без извинение.

²⁰Јер шта се на Њему не може видети, од постања света могло се познати и видети на створењима, и Његова вечна сила и божанство, да немају изговора.

²¹Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито [Му] благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

²¹Јер кад познаше Бога, не прославише Га као Бога нити Му захвалише, него залудеше у својим мислима, и потамне неразумно срце њихово.

²²Като се представяха за мъдри, те глупееха,

²²Кад се грађаху мудри, полудеше,

²³и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

²³И претворише славу вечног Бога у обличје смртног човека и птица и четвороножних животиња и гадова.

²⁴Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

²⁴Зато их предаде Бог у жељама њихових срца у нечистоту, да се погане телеса њихова међу њима самима;

²⁵те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

²⁵Који претворише истину Божију у лаж, и већма поштоваше и послужише твар него Творца, који је благословен ва век. Амин.

²⁶Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на [тялото] в противоестествено.

²⁶Зато их предаде Бог у срамне сласти; јер жене њихове претворише путно употребљавање у беспутно.

²⁷Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

²⁷Тако и људи оставивши путно употребљавање женског рода, распалише се жељом својом један на другог, и људи с људима чињаху срам, и плату која требаше за превару њихову примаху на себи.

²⁸И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

²⁸И као што не мараху да познаду Бога, зато их Бог предаде у покварен ум да чине шта не ваља,

²⁹изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

²⁹Да буду напуњени сваке неправде, курварства, злоће, лакомства, пакости; пуни зависти, убиства, свађе лукавства, злоћудности;

³⁰шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите [си],

³⁰Шаптачи, опадачи, богомрсци, силеџије, хвалише, поносити, измишљачи зала, непокорни родитељима,

³¹безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

³¹Неразумни, невере, нељубавни, непримирљиви, немилостиви.

³²които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

³²А неки правду Божију познавши да који то чине заслужују смрт, не само то чине, него пристају на то и онима који чине.