¹Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш [другиго]; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

¹Зато се не можеш изговорити, о човече који год судиш! Јер којим судом судиш другом, себе осуђујеш; јер то чиниш судећи.

²А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

²А знамо да је суд Божји прав на оне који то чине.

³И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

³Него помишљаш ли, о човече који судиш онима који то чине, и сам чиниш то! Да ћеш ти побећи од суда Божијег?

⁴Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост [е назначена да] те води към покаяние?

⁴Или не мариш за богатство Његове доброте и кротости и трпљења, не знајући да те доброта Божија на покајање води?

⁵а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁵Него својом дрвености и непокајаним срцем сабираш себи гнев за дан гнева у који ће се показати праведни суд Бога,

⁶Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁶Који ће дати свакоме по делима његовим:

⁷вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁷Онима, дакле, који су трпљењем дела доброг тражили славу и част и нераспадљивост, живот вечни;

⁸а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁸А онима који се уз пркос супроте истини, а покоравају се неправди, немилост и гнев.

⁹скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, [после] и на гърка,

⁹Невоља и туга на сваку душу човека који чини зло, а најпре Јеврејина и Грка;

¹⁰а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, [после] и на гърка.

¹⁰А слава и част и мир свакоме који чини добро, а најпре Јеврејину и Грку;

¹¹Понеже Бог не гледа на лице.

¹¹Јер Бог не гледа ко је ко.

¹²Защото тия, които са съгрешили без [да имат] закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹²Јер који без закона сагрешише, без закона ће и изгинути; и који у закону сагрешише, по закону ће се осудити

¹³Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

¹³(Јер пред Богом нису праведни они који слушају закон, него ће се они оправдати који га творе;

¹⁴(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което [се изисква] от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁴Јер кад незнабошци не имајући закон сами од себе чине шта је по закону, они закон не имајући сами су себи закон:

¹⁵по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁵Они доказују да је оно написано у срцима њиховим што се чини по закону, будући да им савест сведочи, и мисли међу собом туже се или правдају)

¹⁶в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните [дела] на човеците според моето благовестие.

¹⁶На дан када Бог узасуди тајне људске по јеванђељу мом преко Исуса Христа.

¹⁷Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁷Гле, ти се зовеш Јеврејин, а ослањаш се на закон и хвалиш се Богом,

¹⁸знаеш [Неговата воля], и разсъждаваш между различни[ мнения], понеже се учиш от закона;

¹⁸И познајеш вољу, и избираш шта је боље, јер си научен од закона;

¹⁹[ако] при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

¹⁹И мислиш да си вођ слепима, видело онима који су у мраку,

²⁰наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²⁰Наказатељ безумнима, учитељ деци, који имаш углед разума и истине у закону.

²¹тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²¹Учећи, дакле, другог себе не учиш;

²²Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²²Проповедајући да се не краде, крадеш; говорећи: Не чини прељубе, чиниш прељубу: гадећи се на идоле, крадеш светињу;

²³Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²³Који се хвалиш законом, а преступом закона срамотиш Бога.

²⁴[Питам това], защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁴Јер се име Божије због вас хули у незнабошцима, као што стоји написано.

²⁵Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁵Обрезање помаже ако закон држиш; ако ли си преступник закона, обрезање је твоје необрезање постало.

²⁶И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁶Ако, дакле, необрезање правду закона држи, зашто се не би његово необрезање за обрезање узело?

²⁷и оня, който [остане] в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан [закон] и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁷И онај који је од рода необрезан и извршује закон, осудиће тебе који си са словима и обрезањем преступник закона.

²⁸Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁸Јер оно није Јеврејин који је споља Јеврејин, нити је оно обрезање које је споља, на телу;

²⁹но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

²⁹Него је оно Јеврејин који је изнутра и обрезање срца духом а не словима, то је обрезање; коме је хвала не од људи него од Бога.