¹Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си: Донесете и да пием,

¹Чујте ову реч, краве васанске, које сте у гори самаријској, које криво чините убогима и сатирете сиромахе, које говорите господарима својим: Донесите да пијемо.

²Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.

²Закле се Господ Господ светошћу својом да ће вам ево доћи дани, те ће вас извлачити кукама, и остатак ваш удицама рибарским.

³И ще излезете през проломите, Всяка [от вас] направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.

³И кроз проломе ћете изаћи, свака на према се, и побацаћете шта буде у дворовима, говори Господ.

⁴Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десетъците си през три дни;

⁴Идите у Ветиљ, и чините безакоње, у Галгалу множите безакоње своје, и приносите свако јутро жртве своје, треће године десетке своје;

⁵Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, израилтяни, казва Господ Иеова.

⁵И палите жртву захвалну од хлеба киселог, и огласите жртве драговољне и разгласите, јер вам је тако мило, синови Израиљеви, говори Господ Господ.

⁶А, [от моя страна], аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.

⁶И зато вам ја дадох да су вам чисти зуби по свим градовима вашим и да нема хлеба нигде по свим местима вашим; али се не обратисте к мени, говори Господ.

⁷При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.

⁷А ја вам устегох дажд, кад још три месеца беху до жетве, и пустих дажд на један град, а на други град не пустих дажда, један се крај накваси, а други крај, на који не дажде, посуши се.

⁸Така [жителите на] два-три града, като се скитаха, [Стекоха се] в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

⁸Тако два и три града иђаху у један град да пију воде, и не могаху се напити; ипак се не обратисте к мени, говори Господ.

⁹Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

⁹Бих вас сушом и медљиком; гусенице изједоше обиље у вртовима вашим и у виноградима вашим и на смоквама вашим и на маслинама вашим; ипак се не обратисте к мени, говори Господ.

¹⁰Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

¹⁰Послах у вас помор као у Мисир, побих мачем младиће ваше и одведох коње ваше, и учиних те се подизаше смрад из логора вашег и у ноздрве ваше; ипак се не обратисте к мени, говори Господ.

¹¹Разорих [градове] между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

¹¹Затирах вас као што Господ затре Содом и Гомор, и бејасте као главња истргнута из огња; ипак се не обратисте к мени, говори Господ.

¹²Затова, според [твоите постъпки] ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.

¹²Зато ћу ти тако учинити, Израиљу; и што ћу ти тако учинити, приправи се, Израиљу, да сретнеш Бога свог.

¹³Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.

¹³Јер ето Оног који је сазидао горе и који је створио ветар и јавља човеку шта мисли, чини од зоре таму, и ходи по висинама земаљским; име Му је Господ Бог над војскама.