1Горко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!
1Тешко безбрижнима у Сиону и онима који су без страха у гори самаријској, који су на гласу између поглавица народима, ка којима долази дом Израиљев.
2Минете в Халне та вижте; И от там идете в големия Емат; Тогава слезте в Гет филистимски; Те по-щастливи ли са от тия царства? Или техният предел по-голям ли е от вашия предел?
2Прођите у Халну и видите, и оданде идите у велики Емат, после сиђите у Гат филистејски; је ли које царство боље од ових? Јесу ли им међе пространије од ваших међа?
3Вие, които отдалечавате [от себе си] лошия ден, И приближавате седалището на насилието, -
3Тешко вама који мислите да је далеко зли дан, а примичете столицу на којој је насиље;
4Които лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора, -
4Који лежете на одрима од слонове кости и пружате се на постељама својим, и једете јагањце из стада и теоце угојене;
5Които пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида, -
5Који певате уза псалтире, и измишљате справе музичке као Давид;
6Които пиете вино с [цели] паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Иосифа не скърбите, -
6Који пијете вино великим чашама, и мажете се скупоценим мирисима, а не марите за полом Јосифов.
7По тая причина, тези ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.
7Зато ће сада отићи у ропство међу првима који ће отићи у ропство, и престаће радост оних који се госте.
8Господ Иеова се закле в Себе Си, Казва Господ, Бог на Силите [и рече]: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; Затова ще предам града и всичко що има в него.
8Закле се Господ Господ собом, говори Господ Бог над војскама; ја се гадим на понос Јаковљев и мрзим на дворове његове; зато ћу предати град и све што је у њему.
9И десет човека, ако останат в една къща, Те [един по един] ще измрат;
9И ако десет људи остане у једној кући, умреће.
10И когато някой роднина на един [умрял], Или оня, който ще го гори, го дигне да изнесе костите из къщата, Ако рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори: Няма, Тогава ще рече: Мълчи, Защото не бива да споменем името Господно.
10И кад узме кога стриц му или који ће га спалити да изнесе кости његове из куће, рећи ће ономе који буде у куту у кући: Има ли јоште ко код тебе? А он ће рећи: Нема никога. А он ће рећи: Ћути; јер не помињаше име Господње.
11Защото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини.
11Јер ево, Господ заповеда и удариће дом велики да се развали и мали дом да попуца.
12Могат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре [там] с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка, И плодът на правдата в пелин, -
12Трче ли коњи по стени и оре ли се воловима? Јер ви претвористе суд у жуч, и плод од правде у пелен.
13Вие, които се радвате за нещо, което е суета, Които казвате: Не придобихме ли си могъщество със своята си сила?
13Ви се радујете ономе што није ништа, и говорите: Нисмо ли својом снагом добили рогове?
14Но, ето, Аз ще подигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.
14Јер, гле, ја ћу подигнути на вас доме Израиљев, говори Господ Бог над војскама, народ, који ће вас притеснити од уласка у Емат до потока у пустињи.