¹В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади.

¹Године треће царовања Јоакима, цара Јудиног дође Навуходоносор, цар вавилонски на Јерусалим, и опколи га.

²И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.

²И Господ му даде у руку Јоакима, цара Јудиног и део судова дома Божијег, и однесе их у земљу Сенар у дом бога свог, и метну судове у ризницу бога свог.

³И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, [сиреч], от царския род и от благородните,

³И рече цар Асфеназу старешини својих дворана да доведе између синова Израиљевих, и од царског семена и од кнезова,

⁴юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във [всякакво] знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците.

⁴Младиће на којима нема мане, и који су лепог лица и научени свакој мудрости и вешти знању и разумни и који могу стајати у царском двору, па да их учи књигу и језик халдејски.

⁵И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на [това време].

⁵И одреди им цар оброк на дан од јела царског и од вина које он пијаше, да се хране три године, а после да стоје пред царем.

⁶А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария,

⁶А међу њима беху од синова Јудиних Данило, Ананија, Мисаило и Азарија.

⁷които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.

⁷А старешина над дворанима даде им имена, и Данилу наде име Валтасар, а Ананији Седрах, а Мисаилу Мисах, а Азарији Авденаго.

⁸Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.

⁸Али Данило науми да се не скврни оброком јела царевог и вином које он пијаше, и замоли се старешини над дворанима да се не скврни.

⁹А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.

⁹И даде Бог Данилу те нађе милост и љубав у старешине над дворанима.

¹⁰И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от [лицата] на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.

¹⁰И рече старешина над дворанима Данилу: Бојим се господара свог цара, који вам је одредио јело и пиће; јер кад цар види лица ваша лошија него у осталих младића, ваших врсника, зашто да ми учините да будем главом крив цару?

¹¹Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария:

¹¹А Данило рече Амелсару, ког старешина над дворанима постави над Данилом, Ананијом, Мисаилом и Азаријом:

¹²Опитай, моля, слугите си десет дни, [през което време] да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;

¹²Огледај слуге своје за десет дана, нека нам се даје вариво да једемо и вода да пијемо.

¹³после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.

¹³Па онда нека нам се виде лица пред тобом и лица младића који једу царско јело, па како видиш, онако чини са слугама својим.

¹⁴И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни.

¹⁴И послуша их у том, и огледа их за десет дана.

¹⁵И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни отколкото [лицата] [на] всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.

¹⁵А после десет дана лица им дођоше лепша и меснатија него у свих младића који јеђаху царско јело.

¹⁶И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.

¹⁶И Амелсар узимаше јело њихово и вино које њима требаше пити, и даваше им варива.

¹⁷А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.

¹⁷И даде Бог свој четворици младића знање и разум у свакој књизи и мудрости; а Данилу даде да разуме сваку утвару и сне.

¹⁸И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.

¹⁸И кад прође време по коме цар беше рекао да их изведу, изведе их старешина над дворанима пред Навуходоносора.

¹⁹И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя.

¹⁹И говори цар с њима, и не нађе се међу свима њима ни један као Данило, Ананија, Мисаило и Азарија; и стајаху пред царем.

²⁰И във всяко дело, [което изискваше] мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.

²⁰И у свему чему треба мудрост и разум, за шта их цар запита, нађе да су десет пута бољи од свих врача и звездара што их беше у свему царству његовом.

²¹И Даниил остана до първата година на цар Кира.

²¹И оста Данило до прве године цара Кира.