¹И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, [от които] духът му се смути и сънят побягна от него.

¹А друге године царовања Навуходоносоровог усни Навуходоносор сан, и узнемири му се дух и сан га прође.

²Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.

²И рече цар да дозову враче и звездаре и гатаре и Халдеје да кажу цару сан његов. И дођоше и сташе пред царем.

³И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава за да разбера съня.

³И рече им цар: Усних сан, и узнемири ми се дух како бих дознао шта сам снио.

⁴Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението [му].

⁴А Халдеји рекоше цару сирски: Царе, да си жив довека! Приповеди сан слугама својим, па ћемо ти казати шта значи.

⁵В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;

⁵А цар одговори и рече Халдејима: Заборавио сам, ако ми не кажете шта сам снио и шта значи, бићете исечени и куће ће ваше бити буњишта.

⁶но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.

⁶Ако ли ми кажете шта сам снио и шта значи, добићете од мене даре и поклоне и велику част; кажите ми дакле шта сам снио и шта значи.

⁷Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

⁷Одговорише опет и рекоше: Нека цар приповеди сан слугама својим, па ћемо казати шта значи.

⁸В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.

⁸Цар одговори и рече: Доиста видим да хоћете времена да добијете; јер видите да сам заборавио.

⁹Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението {Еврейски: времето.} [ми]. Кажете ми, прочее, съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.

⁹Али ако ми не кажете шта сам снио и шта значи, један вам је суд; јер сте се договорили да кажете преда мном лаж и превару док се промени време; зато кажите ми сан, па ћу видети да ми можете казати шта значи.

¹⁰Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар, или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец.

¹⁰Одговорише Халдеји цару и рекоше: Нема човека на земљи који би могао казати цару то шта иште; зато ниједан цар ни кнез ни властелин није никада искао такво шта од врача или звездара или Халдејца.

¹¹Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците {Еврейски: не е с плът.}.

¹¹И шта цар иште врло је тешко; нити има другог који би могао казати цару осим богова, који не живе међу људима.

¹²Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

¹²Зато се цар разљути и разгневи врло, и заповеди да се погубе сви мудраци вавилонски.

¹³И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият.

¹³И кад изиђе заповест, те убијаху мудраце, тражаху и Данила и другове његове да их убију.

¹⁴Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

¹⁴Тада Данило одговори мудро и разумно Ариоху заповеднику стражарском, који беше изашао да убија мудраце вавилонске;

¹⁵Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.

¹⁵Одговори и рече Ариоху, властелину царевом: Зашто је тако нагла заповест од цара? Тада Ариох каза ствар Данилу.

¹⁶И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на [съня].

¹⁶А Данило отиде и замоли цара да му остави времена, па ће казати цару шта сан значи.

¹⁷Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

¹⁷Потом отиде Данило кући својој, и каза ствар Ананији, Мисаилу и Азарији, друговима својим,

¹⁸за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

¹⁸Да се моле за милост Богу небеском ради те тајне, да не би погинули Данило и другови му с осталим мудрацима вавилонским.

¹⁹Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

¹⁹И објави се тајна Данилу, у ноћној утвари; тада Данило благослови Бога небеског.

²⁰Даниил рече: Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови.

²⁰Проговори Данило и рече: Да је благословено име Господње од века до века; јер је Његова мудрост и сила;

²¹Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.

²¹И Он мења времена и часе; смеће цареве, и поставља цареве; даје мудрост мудрима и разум разумнима.

²²Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.

²²Он открива шта је дубоко и сакривено, зна шта је у мраку, и светлост код Њега станује.

²³На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе, Защото си ни открил царската работа.

²³Тебе, Боже отаца мојих, хвалим и славим, шта си ми дао мудрост и силу, и шта си ми објавио за шта Те молисмо објавив нам ствар цареву.

²⁴И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението [на съня].

²⁴Тада отиде Данило к Ариоху, ког цар беше одредио да погуби мудраце вавилонске; и дошав овако му рече: Не губи мудраца вавилонских; изведи ме пред цара да кажем цару шта сан значи.

²⁵Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.

²⁵Тада Ариох брже изведе Данила пред цара, и овако му рече: Нађох човека између робља Јудиног, који ће казати цару шта сан значи.

²⁶Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му?

²⁶А цар проговори и рече Данилу, који се зваше Валтасар: Можеш ли ми казати сан који сам снио и шта значи?

²⁷В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози.

²⁷Одговори Данило цару и рече: Тајну коју цар иште не могу казати цару мудраци ни звездари ни врачи ни гатари.

²⁸Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си;

²⁸Него има Бог на небу који открива тајне и јавља цару Навуходоносору шта ће бити до краја. Сан твој и шта ти је видела глава на постељи твојој ово је:

²⁹Царю, размишленията ти дойдоха [в ума ти] на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане.

²⁹Теби, царе, дођоше мисли на постељи шта ће бити после, и Онај који објављује тајне показа ти шта ће бити.

³⁰Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението [на съня], и за да разбереш размишленията на сърцето си.

³⁰А мени се ова тајна није објавила мудрошћу која би у мене била мимо све живе, него зато да се јави цару шта сан значи и да дознаш мисли срца свог.

³¹Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

³¹Ти, царе, виде, а то лик велик; велик беше лик и светлост му силна, и стајаше према теби, и страшан беше на очима.

³²Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,

³²Глава том лику беше од чистог злата, прси и мишице од сребра, трбух и бедра од бронзе,

³³краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

³³Ноге му од гвожђа, а стопала које од гвожђа које од земље.

³⁴Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

³⁴Ти гледаше докле се одвали камен без руку, и удари лик у стопала бронзана и земљана, и сатре их.

³⁵Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

³⁵Тада се сатре и гвожђе и земља и бронза и сребро и злато, и поста као плева на гумну у лето, те однесе ветар, и не нађе му се место; а камен, који удари лик, поста гора велика и испуни сву земљу.

³⁶Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

³⁶То је сан; а сада ћемо казати цару шта значи.

³⁷Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

³⁷Ти си, царе, цар над царевима, јер ти Бог небески даде царство, силу и крепост и славу,

³⁸и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.

³⁸И где год живе синови људски, звери пољске и птице небеске, дао ти је у руке, и поставио те господарем над свим тим. Ти си она глава златна.

³⁹И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.

³⁹А након тебе настаће друго царство, мање од твог; а потом треће царство, бронзано, које ће владати по свој земљи.

⁴⁰Ще се [издигне] и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.

⁴⁰А четврто ће царство бити тврдо као гвожђе, јер гвожђе сатире и троши све, и као гвожђе што све ломи, тако ће сатрти и поломити.

⁴¹А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има [нещо] от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

⁴¹А што си видео стопала и прсте које од кала лончарског које од гвожђа, биће царство раздељено, али ће бити у њему тврђе од гвожђа, јер си видео гвожђе помешано с калом лончарским.

⁴²И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

⁴²И што прсти на ногама беху које од гвожђа које од кала, царство ће бити нешто јако, а нешто трошно.

⁴³И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на [други родове] човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

⁴³А што си видео гвожђе помешано са калом лончарским, то ће се они помешати са семеном човечијим, али неће прионути један за другог као што се гвожђе не може смешати с калом.

⁴⁴И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.

⁴⁴А у време тих царева Бог ће небески подигнути царство које се до века неће расути, и то се царство неће оставити другом народу; оно ће сатрти и укинути сва та царства, а само ће стајати до века.

⁴⁵Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно.

⁴⁵Како си видео где се од горе одвали камен без руку и сатре гвожђе, бронзу, као, сребро и злато. Бог велики јави цару шта ће бити после; сан је истинит, и тумачење му верно.

⁴⁶Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения.

⁴⁶Тада цар Навуходоносор паде на лице своје, и поклони се Данилу, и заповеди да му принесу принос и кад.

⁴⁷Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.

⁴⁷Цар проговори Данилу и рече: Доиста, ваш је Бог Бог над боговима и Господар над царевима, и који објављује тајне, кад си могао открити ову тајну.

⁴⁸Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го постави управител над цялата вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

⁴⁸Тада цар узвиси Данила, и даде му многе велике дарове и учини га господарем свој земљи вавилонској и поглаварем над свим мудрацима вавилонским.

⁴⁹И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

⁴⁹И Данило измоли у цара, те постави над пословима земље вавилонске Седраха, Мисаха и Авденага, а Данило оста на двору царевом.