¹Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

¹Ово су речи које говори Мојсије свему Израиљу с ону страну Јордана, у пустињи, у пољу према Црвеном мору, између Фарана и Тофола и Ловона и Асирота и Дизава,

²(Има единадесет дена [разстояние] от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

²Једанаест дана хода од Хорива преко горе Сира до Кадис-Варније.

³В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

³А беше четрдесете године први дан једанаестог месеца, кад Мојсије каза синовима Израиљевим све што му беше заповедио Господ да им каже,

⁴след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

⁴Пошто уби Сиона, цара аморејског који живљаше у Есевону, и Ога цара васанског који живљаше у Астароту и у Едрајину.

⁵Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

⁵С оне стране Јордана у земљи моавској поче Мојсије казивати овај закон говорећи:

⁶Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

⁶Господ Бог наш рече нам на Хориву говорећи: Доста сте били на овој гори.

⁷Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни [места] в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

⁷Обрните се и подигните се и идите ка гори аморејској и у сву околину њену, у равнице и у брда и у долине, и на југ и на брегове морске, у земљу хананску и на Ливан и до реке велике, реке Ефрата.

⁸Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

⁸Ето, дао сам вам земљу, уђите у њу, и узмите земљу, за коју се заклео Господ оцима вашим, Авраму, Исаку и Јакову, да ће им је дати и семену њиховом након њих.

⁹В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

⁹И рекох вам онда говорећи: Не могу вас носити сам.

¹⁰Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

¹⁰Господ Бог ваш умножио вас је, и ето вас данас има много као звезда небеских.

¹¹(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

¹¹Господ Бог отаца ваших да вас умножи још хиљаду пута више, и да вас благослови као што вам је казао.

¹²Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

¹²Како бих ја сам носио муке ваше, бремена ваша и распре ваше?

¹³Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

¹³Дајте из племена својих људе мудре и веште и познате да вам их поставим за старешине.

¹⁴И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

¹⁴Тада ми одговористе и рекосте: Добро је да се учини шта си казао.

¹⁵Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

¹⁵Тада узевши старешине од племена ваших, људе мудре и познате, поставих вам их за старешине, за хиљаднике и стотинаре и педесетаре и десетаре и управитеље по племенима вашим.

¹⁶И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

¹⁶И заповедих онда судијама вашим говорећи: Саслушавајте распре међу браћом својом и судите право између човека и брата његовог и између дошљака који је с њим.

¹⁷В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

¹⁷Не гледајте ко је ко на суду, саслушајте и малог и великог, не бојте се никога, јер је суд Божији, а ствар која би вам била тешка изнесите преда ме да је чујем.

¹⁸И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

¹⁸И заповедих вам онда све што ћете чинити.

¹⁹Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

¹⁹Потом отишавши од Хорива пређосмо сву ону пустињу велику и страшну, коју видесте, идући ка гори аморејској, као што нам заповеди Господ Бог наш, и дођосмо до Кадис-Варније.

²⁰И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

²⁰Тада вам рекох: Дођосте до горе аморејске, коју нам даје Господ Бог наш.

²¹Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

²¹Гле, дао ти је Господ Бог твој ту земљу, иди и узми је, као што ти је рекао Господ Бог отаца твојих; не бој се и не плаши се.

²²Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

²²А ви сви дођосте к мени и рекосте: Да пошаљемо људе пред собом да нам уходе земљу, и да нам јаве за пут којим ћемо ићи и за градове у које ћемо доћи,

²³Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

²³И то ми би по вољи, и узех између вас дванаест људи, из сваког племена по једног;

²⁴И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

²⁴И они се подигоше и изишавши на гору дођоше до потока Есхола, и уходише земљу;

²⁵И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

²⁵И набраше рода оне земље и донесоше нам, и јавише нам говорећи: Добра је земља, коју нам даје Господ Бог наш.

²⁶Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

²⁶Али не хтесте ићи него се супротисте заповести Господа Бога свог.

²⁷Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

²⁷И викасте у шаторима својим говорећи: Мрзи на нас Господ, зато нас изведе из земље мисирске, да нас да у руке Аморејцима и да нас потре.

²⁸Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

²⁸Куда да идемо? Браћа наша уплашише срце наше говорећи: Народ је већи и виши од нас, градови су велики и ограђени до неба, па и синове Енакове видесмо овде.

²⁹Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

²⁹А ја вам рекох: Не плашите се и не бојте их се.

³⁰Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

³⁰Господ Бог ваш, који иде пред вама, Он ће се бити за вас онако како вам је учинио у Мисиру на ваше очи,

³¹и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

³¹И у пустињи, где си видео како те је носио Господ Бог твој, као што човек носи сина свог, целим путем којим сте ишли докле дођосте до овог места.

³²А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

³²Али зато опет не веровасте Господу Богу свом,

³³Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

³³Који иђаше пред вама путем тражећи вам место где бисте стали, иђаше ноћу у огњу да вам светли путем којим бисте ишли, а дању у облаку.

³⁴А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

³⁴И чу Господ глас речи ваших, и разгневи се и закле се говорећи:

³⁵Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

³⁵Ниједан од овог рода злог неће видети ове добре земље, за коју се заклех да ћу дати вашим оцима,

³⁶освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

³⁶Осим Халева, сина Јефонијиног; он ће је видети, и њему ћу дати земљу по којој је ишао, и синовима његовим, јер се сасвим држао Господа.

³⁷Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

³⁷Па и на мене се разгневи Господ с вас; и рече: Ни ти нећеш ући онамо.

³⁸Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде [земята] за наследство на Израиля.

³⁸Исус, син Навин, који те служи, он ће ући онамо, њега утврди; јер ће је он разделити синовима Израиљевим у наследство.

³⁹При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават [още] добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам [земята] и те ще я владеят.

³⁹А деца ваша, за коју рекосте да ће постати робље, синови ваши, који данас не знају ни шта је добро ни шта је зло, они ће ући онамо, и њима ћу је дати и они ће је наследити.

⁴⁰Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

⁴⁰Ви, пак, вратите се и идите у пустињу к Црвеном Мору.

⁴¹Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

⁴¹А ви одговористе и рекосте ми: Сагрешисмо Господу; ићи ћемо и бићемо се сасвим како нам је заповедио Господ Бог наш. И узевши сваки своје оружје хтесте изаћи на гору.

⁴²А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

⁴²А Господ ми рече: Кажи им: Не идите и не бијте се, јер нисам међу вама, да не изгинете пред непријатељима својим.

⁴³Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

⁴³И ја вам рекох, али не послушасте, него се опресте заповести Господњој, и навалисте на гору.

⁴⁴Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

⁴⁴Тада изиђоше пред вас Амореји, који сеђаху у оној планини, и погнаше вас као што чине пчеле, и побише вас на Сиру па до Орме.

⁴⁵И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

⁴⁵И вративши се плакасте пред Господом, али Господ не послуша глас ваш нити окрете ухо своје к вама.

⁴⁶Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте [там].

⁴⁶И остадосте у Кадису дуго времена докле онде стајасте.