¹Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

¹Потом се вратисмо, и идосмо у пустињу к Црвеном Мору, као што ми заповеди Господ, и обилазисмо гору Сир дуго времена.

²После Господ ми говори казвайки:

²И рече ми Господ:

³Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

³Доста сте обилазили ту гору, обрните се на север.

⁴И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

⁴И заповеди народу и реци: Сада ћете прећи преко међе браће своје, синова Исавових, који живе у Сиру; и они ће вас се бојати, али се и ви добро чувајте.

⁵да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

⁵Немојте заметати боја са њима, јер вам нећу дати земље њихове ни стопе, јер сам дао Исаву гору Сир у наследство.

⁶С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

⁶Јела купујте од њих за новце, и једите; и воду купујте од њих за новце, и пијте.

⁷защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

⁷Јер те је Господ Бог твој благословио у сваком послу руку твојих; и зна пут твој по овој великој пустињи, и ево четрдесет година беше с тобом Господ Бог твој, и ништа ти није недостајало.

⁸Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

⁸И прођосмо браћу своју, синове Исавове, који живе у Сиру, пољем од Елата и од Гесион-Гавера; и оданде савивши ударисмо преко пустиње моавске.

⁹Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

⁹И Господ ми рече: Немој пакостити Моавцима ни заметати боја са њима, јер ти нећу дати земље њихове у наследство; јер дадох синовима Лотовим у наследство Ар.

¹⁰(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

¹⁰(Пре живљаху онде Емеји, народ велик и јак и висок као Енакими;

¹¹И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

¹¹О њима се мислило да су дивови као и Енакими; али их Моавци зваху Емеји.

¹²Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

¹²И Хореји живљаху пре у Сиру, али их синови Исавови истераше и истребише испред себе и населише се на њихово место, као што учини Израиљ у земљи свог наследства које му даде Господ.)

¹³Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

¹³А сада устаните и пређите преко потока Зареда. И пређосмо преко потока Зареда.

¹⁴Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

¹⁴А времена за које идосмо од Кадис-Варније па докле пређосмо преко потока Зареда, беше тридесет и осам година, докле не изумре у логору сав онај нараштај, људи за војску, као што им се беше заклео Господ.

¹⁵Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

¹⁵Јер и рука Господња беше против њих потирући их из логора докле не помреше.

¹⁶А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

¹⁶И кад сви ти људи за војску помреше у народу,

¹⁷Господ ми говори, казвайки:

¹⁷Рече ми Господ говорећи:

¹⁸Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

¹⁸Ти ћеш данас прећи преко међе моавске код Ара;

¹⁹и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

¹⁹И доћи ћеш близу синова Амонових; немој им пакостити ни заметати боја са њима, јер ти нећу дати земље амонске у наследство, јер је дадох синовима Лотовим у наследство.

²⁰(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

²⁰(И за њу се мислило да је земља дивовска; у њој пре живљаху дивови, које Амонци зваху Замзуми.

²¹люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

²¹Беху народ велик и јак и висок као Енакими; али их истреби Господ испред њих, те они преузеше земљу њихову и населише се на њихово место;

²²[за тях направи], както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, [гдето са и] до днес;

²²Као што учини синовима Исавовим, који живљаху у Сиру, јер истреби Хореје испред њих, и преузеше земљу њихову и осташе на њиховом месту до данас.

²³и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

²³И Авеје, који живљаху у Асироту па до Газе, истребише Кафтореји, који изађоше од Кафтора, и населише се на њихово место.)

²⁴Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

²⁴Устаните, идите и пређите преко потока Арнона; гле, дао сам ти у руке Сиона Аморејина, цара есевонског и земљу његову; почни узимати наследство и завојшти на њ.

²⁵Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху [всичките] племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

²⁵Данас почињем задавати страх и трепет од тебе народима под целим небом; који год чују за те, дрхтаће и препадаће се од тебе.

²⁶И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

²⁶И послах посленике из пустиње Кедамота к Сиону, цару есевонском с мирним речима говорећи:

²⁷Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

²⁷Да пређем преко твоје земље; управо ћу путем ићи, нећу свртати ни надесно ни налево.

²⁸С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

²⁸Храну да ми дајеш за новце да једем, и воду за новце да ми дајеш да пијем, само да прођем пешице,

²⁹(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

²⁹Као што ми учинише синови Исавови који живе у Сиру, и Моавци, који живе у Ару, докле не пређем преко Јордана у земљу коју нам даје Господ Бог наш.

³⁰Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през [земята] му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както [е и до] днес.

³⁰Али не хте Сион, цар есевонски пустити да прођемо кроз његову земљу, јер Господ Бог твој учини те отврдну дух његов и срце његово поста упорно, да би га предао у твоје руке, као што се види данас.

³¹А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

³¹И рече ми Господ: Гледај, почех предавати теби Сиона и земљу његову; почни узимати земљу његову да је наследиш.

³²Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

³²И изиђе пред нас Сион и сав народ његов на бој у Јасу.

³³И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

³³И даде нам га Господ Бог наш, и убисмо га са синовима његовим и свим народом његовим.

³⁴В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

³⁴И узесмо тада све градове његове, и побисмо људе по свим тим градовима, и жене и децу, не остависмо живог ниједног.

³⁵Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

³⁵Само стоку запленисмо за се и плен што беше по градовима које узесмо.

³⁶От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

³⁶Од Ароира који је на потоку Арнону, и од града који је у долини, па до Галада не беше града који би нам одолео: све то даде нам Господ Бог наш.

³⁷Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

³⁷Само к земљи синова Амонових ниси приступио нити ка коме крају на потоку Јавоку, ни ка градовима у гори нити коме месту што је забранио Господ Бог наш.