¹Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог.

¹Не приноси Господу Богу свом ни вола ни јагњета ни јарета на коме има мана или како год зло; јер је гадно пред Господом Богом твојим.

²Ако се намери всред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа твоя Бог, като престъпи завета Му,

²Ако се нађе код тебе у коме од места твојих, која ти да Господ Бог твој, човек или жена да учини зло пред Господом Богом твојим преступајући завет Његов,

³и отиде та послужи на други богове и им се поклони, - на слънцето, или на луната, или какво да било от небесното множество, - нещо което съм запретил,

³И отиде те служи другим боговима и клања им се, или сунцу или месецу или чему год из војске небеске, што нисам заповедио,

⁴тогава, когато ти се извести това и чуеш, да изпиташ добре, и, ето, ако [това] нещо е истинно, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израиля,

⁴И теби се то јави и ти чујеш, онда распитај добро; па ако буде истина и доиста се учинила она гадна ствар у Израиљу,

⁵то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са сторили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.

⁵Изведи оног човека или ону жену, који учинише оно зло, на врата своја, човека оног или жену, и заспи их камењем да погину.

⁶Чрез думите на двама или на трима свидетели да се убива оня, който е за смърт; а чрез думите [само] на един свидетел да се не убива.

⁶На сведочанство два или три човека да се погуби онај кога ваља погубити; али на сведочанство једног човека да се не погуби.

⁷Ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият, и после ръцете на всичките люде. Така да отмахваш злото изсред себе си.

⁷Сведоци нека први дигну руке на њ да га убију; а потом сав народ; тако извади зло из себе.

⁸Ако се появи някоя работа, която е за тебе много мъчна, да отсъдиш спорни дела отвътре местожителствата си между кръв и кръв, между съдба и съдба, или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог,

⁸Кад ти буде тешко расудити између крви и крви, између распре и распре, или између ране и ране, око којих буде парница у твом месту, тада устани и иди у место које изабере Господ Бог твој;

⁹и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.

⁹И отиди к свештеницима Левитима или к судији који онда буде, па их упитај, и они ће ти казати како ваља пресудити.

¹⁰А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш по всичко, което те научат.

¹⁰И учини онако како ти кажу у месту које изабере Господ, и гледај да учиниш сасвим онако како те науче.

¹¹Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти рекат; да се не отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат.

¹¹По закону коме те науче, и по пресуди, коју ти кажу, учини; не одступи од оног што ти кажу ни надесно ни налево.

¹²А човекът, който би постъпил надменно, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа твоя Бог, или [не послуша] съдията, тоя човек да умре; и така да отмахнеш злото от Израиля.

¹²Ако ли би се ко упро те не би хтео послушати свештеника који онде стоји те служи Господу Богу твом, или судије, такав човек да се погуби; и извади зло из Израиља,

¹³Всичките люде, като чуят, ще се убоят и не ще бъдат вече надменни.

¹³Да сав народ чује и боји се, и унапред, да не ради упорно.

¹⁴Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, и я завладееш и се заселиш в нея, ако речеш: Ще си поставя цар, както всичките народи, които са около мене,

¹⁴Кад уђеш у земљу коју ти даје Господ Бог твој да је наследиш, и населиш се у њој, ако кажеш: Да поставим себи цара, као што имају сви народи око мене,

¹⁵тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставиш над себе си чужденец, който не ти е брат.

¹⁵Само оног постави себи за цара, ког изабере Господ Бог твој; између браће своје постави цара себи; а немој поставити над собом човека туђина, који није брат твој.

¹⁶Но той да не си събира много коне, нито да връща людете в Египет с цел да умножава коне; защото Господ ви е казал: Да се не връщате вече през оня път.

¹⁶Али да не држи много коња, и да не враћа народ у Мисир да би имао много коња, јер вам је Господ казао: Не враћајте се више овим путем.

¹⁷Нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато.

¹⁷И да нема много жена, да се не би отпадило срце његово, ни сребра ни злата да нема врло много.

¹⁸А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис на тоя закон, от [книгата] [която] е пред левитските свещеници.

¹⁸А кад седе на престо царства свог, нека препише себи у књигу овај закон од свештеника Левита;

¹⁹[Преписът] да се намира при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши;

¹⁹И нека га држи код себе и нека га чита док је жив, да се учи бојати се Господа Бога свог, држати све речи овог закона и ове уредбе, и творити их;

²⁰за да се не надигне сърцето му над братята му и да се не отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, всред Израиля.

²⁰Да се не би подигло срце његово изнад браће његове, и да не би одступило од ове заповести ни надесно ни налево, да би дуго царовао он и синови његови у Израиљу.