¹Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство.

¹Свештеници, Левити и све племе Левијево да немају део ни наследство с осталим синовима Израиљевим; нека једу огњене жртве Господње и његово наследство.

²За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.

²Наследство, дакле, да немају међу браћом својом: Господ је наследство њихово, као што им је казао.

³Ето какво ще бъде правото на свещениците от людете, от ония, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и търбуха.

³Али ово припада свештеницима од народа, од оних који принесу жртву, било вола или јагње: да се даје свештенику плеће и обе вилице и желудац.

⁴Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си.

⁴Првине од жита свог, од вина свог и од уља свог, и првине од вуне с оваца својих подај му.

⁵Защото, измежду всичките ти племена, него избра Господ твоят Бог да стои да служи в Името на Господа, той и потомците му винаги.

⁵Јер њега изабра Господ Бог твој између свих племена твојих да стоји и служи у име Господње он и синови његови довека.

⁶И ако дойде левитин из някой от градовете ти в целия Израил, гдето е бил пришелец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото, което избере Господ,

⁶И кад дође који Левит из ког год места твог из свега Израиља, где настава, кад дође по жељи душе своје у место које изабере Господ,

⁷тогава да служи в Името на Господа своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа.

⁷Нека служи у име Господа Бога свог као и друга браћа, његова Левити, који онде стоје пред Господом.

⁸Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка на полученото от продажбата {Или, наема.} на бащиния му имот.

⁸Нека једу једнак део, осим оног што би које продао у породици отаца својих.

⁹Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.

⁹Кад уђеш у земљу коју ти Господ Бог твој даје, не учи се чинити гадна дела оних народа.

¹⁰Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {Т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън.}, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,

¹⁰Нека се не нађе у тебе који би водио сина свог или кћер своју кроз огањ, ни врачар, ни који гата по звездама, ни који гата по птицама, ни урочник,

¹¹никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;

¹¹Ни бајач, ни који се договара са злим духовима, ни опсенар ни који пита мртве.

¹²защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

¹²Јер је гад пред Господом ко год тако чини, и за такве гадове тера те народе Господ Бог твој испред тебе.

¹³Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.

¹³Држи се сасвим Господа Бога свог.

¹⁴Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.

¹⁴Јер ти народи које ћеш наследити, слушају гатаре и врачаре; а теби то не допушта Господ Бог твој.

¹⁵Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е [въздигнал] мене; него слушайте,

¹⁵Пророка исред тебе, између браће твоје, као што сам ја, подигнуће ти Господ Бог твој; њега слушајте,

¹⁶според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

¹⁶По свему што си искао од Господа Бога свог на Хориву на дан сабора свог говорећи: Да више не чујем глас Господа Бога свог и да више не гледам огањ тај велики, да не погинем.

¹⁷Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха.

¹⁷Зато ми рече Господ: Добро рекоше шта рекоше.

¹⁸Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както [съм въздигнал] тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.

¹⁸Пророка ћу им подигнути између браће њихове, као што си ти, и метнућу речи своје у уста његова, и казиваће им све што му заповедим.

¹⁹А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.

¹⁹А ко год не би послушао речи моје, које ће говорити у моје име, од тога ћу ја тражити.

²⁰Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.

²⁰Али пророк који би се усудио говорити шта у моје име што му ја не заповедим да говори, или који би говорио у име других богова, такав пророк да се погуби.

²¹И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? -

²¹Ако ли кажеш у срцу свом: Како ћемо познати реч које није Господ рекао?

²²Когато някой пророк говори от Господното име, и думата [му] не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

²²Шта би пророк рекао у име Господње, па се не збуде и не наврши се, то је реч које није рекао Господ; него је из охолости рекао онај пророк, не бој га се.