¹Когато Господ твоят Бог погуби народите, чиято земя Господ твоят Бог ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

¹Кад Господ Бог твој потре народе којих земљу даје теби Господ Бог твој, и кад их наследиш и настаниш се по градовима њиховим и по кућама њиховим,

²тогава да отделиш три града всред земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш.

²Одвој три града усред земље своје коју ти даје Господ Бог твој да је наследиш,

³Да си приготвиш пътя [за тях], и да разделиш на три части земите на страната, която Господ твоят Бог те прави да наследиш, за да прибягва там всеки убиец.

³Начини пут, и раздели на троје крајеве земље своје коју ти да Господ Бог твој у наследство, па нека бежи онамо сваки крвник.

⁴И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по-напред не е мразел, -

⁴А овако нека буде с крвником који утече онамо, да би остао жив: ко убије ближњег свог нехотице, не мрзевши пре на њ,

⁵както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, - такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив;

⁵Као кад би ко отишао с ближњим својим у шуму да сече дрва, па би замахнуо секиром у руци својој да посече дрво, а она би спала с држалице и погодила би ближњег његова тако да умре он нека утече у који од тих градова да остане жив,

⁶да не би мъздовъздателят за кръвта в пламването на сърцето си да се завтече след убиеца и го застигне (ако пътят е дълъг) та го убие, без да е заслужил той за смърт, понеже не го е мразил от по-напред.

⁶Да не би осветник потерао крвника док му је срце распаљено и да га не би стигао на далеком путу и убио га, премда није заслужио смрт, јер није пре мрзео на њ.

⁷За това, аз ти заповядвам, като кажа: Отдели си три града;

⁷Зато ти заповедам и велим: три града одвој.

⁸(а когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която се обеща да даде на бащите ти,

⁸А кад рашири Господ Бог твој међе твоје као што се заклео оцима твојим, и да ти сву земљу коју је рекао дати оцима твојим,

⁹ако пазиш и вършиш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да любиш Господа твоя Бог и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава при тия три града да си притуриш още три;)

⁹Ако уздржиш и уствориш све ове заповести, које ти ја данас заповедам, да љубиш Господа Бога свог и ходиш путевима Његовим свагда, онда додај још три града осим она три,

¹⁰за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе [виновност] за кръв.

¹⁰Да се не пролива крв права у земљи твојој, коју ти Господ Бог твој даје у наследство, и да не буде на теби крв.

¹¹Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове,

¹¹Али ако ко мрзи на ближњег свог и вреба га, и скочи на њ, и удари га тако да умре, а он утече у који од тих градова,

¹²тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре.

¹²Онда старешине места његова нека пошаљу и узму га оданде, и предаду га у руке осветнику да се погуби.

¹³Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля [проливането на] невинна кръв, за да ти бъде добре.

¹³Нека га не жали око твоје него скини крв праву с Израиља, да би ти добро било.

¹⁴Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ твоят Бог ти дава, за да я притежаваш.

¹⁴Не помичи међе ближњег свог коју поставе стари у наследству твом које добијеш у земљи коју ти Господ Бог твој даје да је наследиш.

¹⁵[Само] един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява [всяко] дело.

¹⁵Нека не устаје један сведок на човека ни за како зло и ни за какав грех између свих греха који се чине, него на речима два или три сведока да остаје ствар.

¹⁶Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие,

¹⁶Ако би устао лажан сведок на кога да сведочи на њега да се одмеће Бога,

¹⁷тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които [съдят] в онова време;

¹⁷Онда нека стану та два човека, који имају ту распру, пред Господа, пред свештенике и пред судије које буду у то време;

¹⁸и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си,

¹⁸И нека добро испитају судије, ако сведок онај буде лажан сведок и лажно сведочи на брата свог,

¹⁹тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си.

¹⁹Учините му онако како је он мислио учинити брату свом и извади зло из себе,

²⁰Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе.

²⁰Да се остали чувши то боје, и унапред више не чине тако зло усред тебе.

²¹Да го не пожали окото ти; живот [ще се даде] за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.

²¹Нека не жали око твоје: живот за живот, око за око, зуб за зуб, руку за руку, ногу за ногу.