¹Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

¹Кад одеш на војску на непријатеља свог и видиш коње и кола и народ већи од себе, немој се уплашити од њих, јер је с тобом Господ Бог твој, који те је извео из земље мисирске.

²И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

²И кад пођете да се побијете, нека приступи свештеник и проговори народу,

³Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

³И нека им каже: Слушај Израиљу! Ви полазите данас у бој на непријатеље своје, нека не трне срце ваше, не бојте се и не плашите се, нити се препадајте од њих.

⁴защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

⁴Јер Господ Бог ваш иде с вама и биће се за вас с непријатељима вашим да вас сачува.

⁵И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

⁵Потом и војводе нека проговоре народу, и кажу: Ко је саградио нову кућу а није почео седети у њој? Нека иде нек се врати кући својој, да не би погинуо у боју, и други почео седети у њој.

⁶И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

⁶И ко је посадио виноград а још га није брао? Нека иде, нек се врати кући својој, да не би погинуо у боју, и други га брао.

⁷И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

⁷И ко је испросио девојку а још је није одвео? Нека иде, нек се врати кући својој, да не би погинуо у боју, и други је одвео.

⁸Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

⁸Још и ово нека кажу војводе народу: Ко је страшљив и трне му срце? Нека иде, нек се врати кући својој, да не би трнуло срце браћи његовој као њему.

⁹И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

⁹И кад војводе изговоре народу, онда нека наместе главаре од чета пред народ.

¹⁰Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

¹⁰Кад дођеш под који град да га бијеш, прво га понуди миром.

¹¹Ако ти отговори мирно и ти отвори [портите], тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

¹¹Ако ти одговори миром и отвори ти врата, сав народ који се нађе у њему нека ти плаћа данак и буде ти покоран.

¹²Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

¹²Ако ли не учини мира с тобом него се стане бити с тобом тада га биј.

¹³и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

¹³И кад га Господ Бог твој преда у руке твоје, побиј све мушкиње у њему мачем.

¹⁴а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

¹⁴А жене и децу и стоку и шта год буде у граду, сав плен у њему, отми, и једи плен од непријатеља својих, који ти да Господ Бог твој.

¹⁵Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на [тукашните] народи.

¹⁵Тако чини са свим градовима, који су далеко од тебе и нису од градова ових народа.

¹⁶А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

¹⁶А у градовима ових народа, које ти Господ Бог твој даје у наследство, не остави у животу ниједну душу живу.

¹⁷но да ги обречеш [на изтребление;] хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

¹⁷Него их затри сасвим, Хетеје и Амореје и Хананеје и Ферезеје и Јевеје и Јевусеје, као што ти је заповедио Господ Бог твој.

¹⁸за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

¹⁸Да вас не науче чинити гадна дела која чинише боговима својим, и да не згрешите Господу Богу свом.

¹⁹Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

¹⁹Кад опколиш какав град и будеш дуго под њим бијући га да би га узео, не квари дрвета његова секиром; јер можеш с њих јести, зато их не сеци; јер дрво пољско је ли човек да уђе у град испред тебе?

²⁰Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и [с тях] да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.

²⁰Него дрвета која знаш да им се род не једе, њих обаљуј и сеци и гради заклон од града који се бије с тобом, докле не падне.