¹Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,

¹Кад се нађе убијен човек у земљи коју ти даје Господ Бог твој да је наследиш, где лежи у пољу, а не зна се ко га је убио,

²тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят [разстоянието] до градовете, които са около убития;

²Тада нека изиђу старешине твоје и судије твоје, и нека измере од убијеног до градова који су око њега.

³и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;

³Па који град буде најближе убијеноме, старешине оног града нека узму јуницу из говеда, на којој се још није радило, која није вукла у јарму,

⁴и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, [долина] която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.

⁴И нека одведу старешине оног града ту јуницу у пусту долину где се не копа ни сеје, и нека закољу јуницу онде у долини.

⁵Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),

⁵Потом нека приступе свештеници, синови Левијеви; јер њих изабра Господ Бог твој да му служе и да благосиљају у име Господње, и на њиховим речима да остаје свака распра и свака штета;

⁶и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,

⁶И све старешине оног града који буду најближе убијеноме нека оперу руке своје над закланом јуницом у оној долини,

⁷и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели [проливането] нашите очи;

⁷И тврдећи нека кажу: Руке наше нису пролиле ову крв нити су очи наше виделе;

⁸бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без [тяхна] вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости.

⁸Милостив буди народу свом Израиљу, који си искупио, Господе, и не мећи праву крв на народ свој Израиља. Тако ће се очистити од оне крви.

⁹Така да заличиш изсред себе си проляната без [твоя] вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.

⁹И ти ћеш скинути праву крв са себе кад учиниш шта је право пред Господом.

¹⁰Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,

¹⁰Кад отидеш на војску на непријатеље своје, и преда их Господ Бог твој у руке твоје и заробиш их много.

¹¹ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,

¹¹И угледаш у робљу лепу жену, и омили ти да би је хтео узети за жену,

¹²тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си

¹²Одведи је кући својој; и нека обрије главу своју и среже нокте своје;

¹³и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.

¹³И нека скине са себе хаљине своје у којима је заробљена и нека седи у кући твојој, и жали за оцем својим и за матером својом цео месец дана; потом лези с њом, и буди јој муж и она нек ти буде жена.

¹⁴Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.

¹⁴Ако ти после не би била по вољи, пусти је нека иде куда јој драго, али никако да је не продаш за новце ни да њом тргујеш, јер си је осрамотио.

¹⁵Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,

¹⁵Ко би имао две жене, једну милу, а другу немилу, па би родила синове, и мила и немила, и првенац би био од немиле,

¹⁶тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, [който е истинският] първороден;

¹⁶Онда кад дође време да подели синовима својим шта има не може првенцем учинити сина од миле преко сина од немиле који је првенац;

¹⁷но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството.

¹⁷Него за првенца нека призна сина од немиле и даде му два дела од свега што има, је је он почетак силе његове, његово је право првеначко.

¹⁸Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша,

¹⁸Ко би имао сина самовољног и непокорног, који не слуша оца свог ни матере своје, и ког они и караше па опет не слуша,

¹⁹тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,

¹⁹Нека га узму отац и мати, и нека га доведу к старешинама града свог на врата места свог,

²⁰и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.

²⁰И нека кажу старешинама града свог: Овај син наш самовољан је и непокоран, на слуша нас, изјелица је и пијаница.

²¹Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

²¹Тада сви људи оног места нека га заспу камењем да погине; и тако извади зло из себе, да сав Израиљ чује и боји се.

²²Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,

²²Ко згреши тако да заслужи смрт, те буде осуђен на смрт и обесиш га на дрво,

²³да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

²³Нека не преноћи тело његово на дрвету, него га исти дан погреби, јер је проклет пред Богом ко је обешен; зато не скврни земље коју ти Господ Бог твој даје у наследство.