¹След това Моисей, като изговори тия думи на целия Израил, [прибави] та им каза:

¹Потом дође Мојсије и каза ове речи свему Израиљу,

²На сто и двадесет години съм аз днес; не мога вече да излизам и да влизам; и Господ ми е казал: Няма да преминеш тоя Иордан.

²И рече им: Мени има данас сто и двадесет година, не могу више одлазити и долазити; а и Господ ми је рекао: Нећеш прећи преко тог Јордана.

³Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори.

³Господ ће Бог твој ићи пред тобом, и истребиће оне народе испред тебе, и ти ћеш их наследити; Исус ће ићи пред тобом као што је казао Господ.

⁴И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби.

⁴И учиниће Господ с њима како је учинио са Сионом и Огом, царевима аморејским и са земљом њиховом, те их је истребио.

⁵Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.

⁵Зато кад вам их преда Господ учините им сасвим онако како сам вам заповедио.

⁶Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.

⁶Будите слободни и храбри, и не бојте их се и не плашите се од њих; јер Господ Бог твој иде с тобом, неће одступити од тебе, нити ће те оставити.

⁷Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.

⁷Потом дозва Мојсије Исуса, и рече му пред свим Израиљем: Буди слободан и храбар; јер ћеш ући с овим народом у земљу за коју се заклео Господ оцима њиховим да ће им је дати, а ти ћеш им је разделити у наследство.

⁸Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.

⁸Јер Господ који иде пред тобом биће с тобом, неће одступити од тебе, нити ће те оставити, не бој се и не плаши се.

⁹А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега [за плочите] на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини.

⁹И Мојсије написа овај закон, и даде га свештеницима, синовима Левијевим, који ношаху ковчег завета Господњег, и свим старешинама Израиљевим.

¹⁰Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията,

¹⁰И заповеди им Мојсије говорећи: Сваке седме године, у одређено време године опросне, на празник сеница,

¹¹когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание.

¹¹Кад дође сав Израиљ и стане пред Господа Бога свог на месту које изабере, читај овај закон пред свим Израиљем да чују,

¹²Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон;

¹²Сабравши народ, људе и жене, децу и дошљаке, који буду у местима твојим, да чују и уче да се боје Господа Бога вашег, и држе и творе све речи овог закона;

¹³да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.

¹³И синови њихови, који још не знају, нека чују и уче бојати се Господа Бога вашег, докле сте год живи на земљи у коју идете преко Јордана да је наследите.

¹⁴Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представиха в шатъра за срещане.

¹⁴А Господ рече Мојсију: Ево, приближи се време да умреш. Дозови Исуса и станите обојица у шатору од састанка, да му дам заповести. И отиде Мојсије и Исус, и стадоше у шатору од састанка.

¹⁵И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра.

¹⁵И јави се Господ у шатору у ступу од облака, и стајаше ступ од облака над вратима од шатора.

¹⁶И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях.

¹⁶И рече Господ Мојсију: Ево, ти ћеш починути с оцима својим; а народ овај уставши чиниће прељубу за туђим боговима оне земље у коју иде, и оставиће ме и поквариће завет мој, који учиних с њима.

¹⁷И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?

¹⁷И онда ће се распалити мој гнев на њих, и оставићу их, и сакрићу лице своје од њих; они ће се прождрети, и снаћи ће их зла многа и невоље; и онда ће рећи: Да ме не снађоше ова зла зато што Бог мој није посред мене?

¹⁸И в оня ден Аз непременно ще скрия [от тях] лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.

¹⁸А ја ћу онда сасвим сакрити лице своје за сва зла која учинише обративши се к другим боговима.

¹⁹И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.

¹⁹Зато сад напишите себи ову песму, и научи је синове Израиљеве; метни им је у уста да ми та песма буде сведок на синове израиљеве.

²⁰Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, [земя] гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.

²⁰Јер ћу га одвести у земљу за коју сам се заклео оцима његовим, у којој тече млеко и мед; онде ће јести и наситиће се и угојиће се, па ће се онда обратити к другим боговима и њима ће служити, а за мене неће марити, и поквариће завет мој.

²¹И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.

²¹А кад га снађу зла многа и невоље, онда ће та песма сведочити на њих; јер се неће заборавити нити ће је нестати из уста семена њиховог. Јер знам мисли њихове и шта ће још данас чинити, пре него их уведем у земљу за коју сам се заклео.

²²И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.

²²И написа Мојсије ту песму онај дан, и научи синове Израиљеве.

²³А [Господ] заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.

²³И Господ даде заповести Исусу Навином говорећи: Буди слободан и храбар, јер ћеш ти увести синове Израиљеве у земљу за коју сам им се заклео и ја ћу бити с тобом.

²⁴А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,

²⁴И кад написа речи овог закона у књигу, све до краја,

²⁵тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега [за плочите] на Господния завет, като каза:

²⁵Заповеди Мојсије Левитима, који ношаху ковчег завета Господњег, говорећи:

²⁶Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега [за плочите] на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.

²⁶Узмите ову књигу закона и метните је покрај ковчега завета Господа Бога свог, да буде онде сведок на вас.

²⁷Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече [ще бъдете] след като умра!

²⁷Јер знам непокорност твоју и тврди врат твој. Ето, докле сам још жив с вама, до данас, бејасте непокорни Господу; а камоли кад ја умрем?

²⁸Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.

²⁸Скупите мени све старешине од племена својих и управитеље своје да им кажем да чују ове речи, и да им засведочим небом и земљом.

²⁹Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.

²⁹Јер знам да ћете се по смрти мојој покварити, и заћи с пута који вам заповедих; и зато ће вас задесити ово зло најпосле, кад станете чинити што је зло пред Господом гневећи Га делом руку својих.

³⁰Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен: -

³⁰И изговори Мојсије да чује сав збор Израиљев речи ове песме до краја.