¹Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

¹Слушај, небо, говорићу; и земља нека чује говор уста мојих.

²Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

²Нека се спусти као дажд наука моја, и нека падне као роса говор мој, као ситан дажд на младу траву и као крупан дажд на одраслу траву.

³Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

³Јер ћу јављати име Господње; величајте Бога нашег.

⁴Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

⁴Дело је те Стене савршено, јер су сви путеви Његови правда; Бог је веран, без неправде; праведан је и истинит.

⁵Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

⁵Они се покварише према Њему; њихово неваљалство није неваљалство синова Његових; то је род зао и покварен.

⁶Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

⁶Тако ли враћате Господу, народе луди и безумни? Није ли Он Отац твој који те је задобио? Он те је начинио и створио.

⁷Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

⁷Опомени се некадашњих дана, погледајте године сваког века; питај оца свог и он ће ти јавити, старије своје и казаће ти.

⁸Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

⁸Кад Вишњи раздаде наследство народима, кад раздели синове Адамове, постави међе народима по броју синова Израиљевих.

⁹Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е [падащото] Му [Се] с жребие наследство.

⁹Јер је део Господњи народ Његов, Јаков је уже наследства Његовог.

¹⁰Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

¹⁰Нађе га у земљи пустој, на месту страшном где бучи пустош; води га унаоколо, учи га и чува као зеницу ока свог.

¹¹Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

¹¹Као што орао измамљује орлиће своје, диже се над птићима својим, шири крила своја, узима их и носи на крилима својим,

¹²[Така] Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

¹²Тако га Господ вођаше, и с њим не беше туђег бога;

¹³Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

¹³Вођаше га на висине земаљске да једе род пољски, и даваше му да сиса мед из стене и уље из тврдог камена,

¹⁴С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

¹⁴Масло од крава и млеко од оваца с претилином од јагањаца и овнова васанских и јараца, са срцем зрна пшеничних; и пио си вино, крв од грожђа.

¹⁵А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

¹⁵Али се Израиљ угоји, па се стаде ритати; утио си, удебљао и засалио; па остави Бога који га је створио, и презре стену спасења свог.

¹⁶С чужди [богове] Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

¹⁶На ревност раздражише Га туђим боговима, гадовима разгневише Га.

¹⁷Пожертвуваха на бесове, [които] не [бяха Бог], На богове, които не бяха знаели, На нови [богове] наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

¹⁷Приносише жртве ђаволима, не Богу, боговима, којих нису знали, новим, који из близа дођоше, којих се нису страшили оци ваши.

¹⁸А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

¹⁸Стену која те је родила заборавио си; заборавио си Бога Створитеља свог.

¹⁹Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

¹⁹Кад то виде Господ, разгневи се на синове своје и на кћери своје,

²⁰И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

²⁰И рече: Сакрићу од њих лице своје, видећу какав ће им бити последак, јер су род покварен, синови у којима нема вере.

²¹Те Ме раздразниха до ревнуване с [онова, което] не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

²¹Они ме раздражише на ревност оним што није Бог, разгневише својим таштинама; и ја ћу њих раздражити на ревност оним који није народ, народом лудим разљутићу их.

²²Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

²²Јер се огањ разгорео у гневу мом, и гореће до најдубљег пакла; спалиће земљу и род њен, и попалиће темеље брдима.

²³Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

²³Згрнућу на њих зла, стреле своје побацаћу на њих.

²⁴Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.

²⁴Глад ће их цедити, врућице и љути помори прождираће их; и зубе зверске послаћу на њих и јед змија земаљских.

²⁵Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

²⁵Споља ће их убијати мач, а по клетима страх, и момка и девојку, дете на сиси и седог човека.

²⁶Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

²⁶Рекао бих: Расејаћу их по свим угловима земаљским, учинићу да нестане спомен њихов између људи,

²⁷Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

²⁷Да ми није до мржње непријатељеве, да се не би непријатељи њихови понели и рекли: Рука се наша узвисила, а није Господ учинио све ово.

²⁸Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

²⁸Јер су народ који пропада са својих намера, и нема у њих разума.

²⁹О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

²⁹Камо да су паметни, да разумеју ово, и гледају на крај свој!

³⁰Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

³⁰Како би један гонио хиљаду а двојица терала десет хиљада, да их није стена њихова продала и Господ их предао?

³¹Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят [за това].

³¹Јер стена њихова није као наша Стена; непријатељи наши нека буду судије.

³²Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

³²Јер је чокот њихов од чокота содомског и из поља гоморског; грожђе је њихово грожђе отровно, пуца су му горка.

³³Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

³³Вино је њихово отров змајевски, и љути јед аспидин.

³⁴Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

³⁴Није ли то сакривено код мене, запечаћено у ризницама мојим?

³⁵На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

³⁵Моја је освета и плата, у своје време попузнуће нога њихова, јер је близу дан пропасти њихове, и иде брзо шта ће их задесити.

³⁶Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.

³⁶Судиће Господ народу свом, и жао ће му бити слуга Његових, кад види да је прошла снага и да нема ништа ни од ухваћеног ни од остављеног.

³⁷И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

³⁷И рећи ће: Где су богови њихови? Стена у коју се уздаше?

³⁸Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

³⁸Који сало од жртава његових једоше и пише вино од налива њихових. Нека устану и помогну вам, и нека вам буду заклон.

³⁹Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

³⁹Видите сада да сам ја, ја сам, и да нема Бога осим мене. Ја убијам и оживљујем, раним и исцељујем, и нема никога ко би избавио из моје руке.

⁴⁰Защото дигам ръката Си към небето И казвам: [Заклевам се] във вечния Си живот,

⁴⁰Јер подижем к небу руку своју и кажем: Ја сам жив довека.

⁴¹Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

⁴¹Ако наоштрим сјајни мач свој и узмем у руку суд, учинићу освету на непријатељима својим и вратићу онима који мрзе на ме.

⁴²Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

⁴²Опојићу стреле своје крвљу, и мач ће се мој најести меса, крвљу исечених и заробљених, кад почнем освету на непријатељима.

⁴³Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

⁴³Веселите се народи с народом Његовим, јер ће покајати крв слуга својих, и осветиће се непријатељима својим, и очистиће земљу своју и народ свој.

⁴⁴И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

⁴⁴И дође Мојсије и изговори све речи песме ове народу, он и Исус, син Навин.

⁴⁵И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

⁴⁵А кад изговори Мојсије све речи ове свему Израиљу,

⁴⁶Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

⁴⁶Рече им: Привијте срце своје к свим речима које вам ја данас засведочавам, и казујте их синовима својим да би држали све речи овог закона и творили их.

⁴⁷Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

⁴⁷Јер није празна реч да за њу не марите, него је живот ваш; и том ћете речју продужити дане своје на земљи, у коју идете преко Јордана да је наследите.

⁴⁸В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

⁴⁸У исти дан рече Господ Мојсију говорећи:

⁴⁹Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

⁴⁹Изиђи на ову гору аваримску, на гору Навав, која је у земљи моавској према Јерихону, и види земљу хананску коју дајем синовима Израиљевим у државу.

⁵⁰и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

⁵⁰И умри на гори на коју изиђеш, и прибери с к роду свом, као што је умро Арон, брат твој на гори Ору и прибрао се к роду свом.

⁵¹защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

⁵¹Јер ми згрешисте међу синовима Израиљевим на води од свађе у Кадису у пустињи Сину, што ме не прослависте међу синовима Израиљевим.

⁵²За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.

⁵²Пред собом ћеш видети земљу, али нећеш у њу ући, у земљу коју дајем синовима Израиљевим.