¹И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си.

¹А ово је благослов којим благослови Мојсије, човек Божји синове Израиљеве пред смрт своју.

²Рече: - Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осия от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях.

²И рече: Господ изиђе са Синаја, и показа им се са Сира; засја с горе Фаранске, и дође с мноштвом хиљада светаца, а у десници му закон огњени за њих.

³Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти.

³Доиста љуби народе; сви су свети Његови у руци Твојој; и они се слегоше к ногама Твојим да приме речи Твоје.

⁴Закон заповяда нам Моисей, Наследство на Якововото общество.

⁴Мојсије нам даде закон, наследство збору Јаковљевом.

⁵И той беше цар в Есурун Когато първенците на людете се събраха, Всичките Израилеви племена.

⁵Јер беше цар у Израиљу, кад се сабираху кнезови народни, племена Израиљева.

⁶Да е жив Рувим, и да не умре; И да не бъдат мъжете му малочислени.

⁶Да живи Рувим и не умре, а људи његових да буде мало!

⁷И ето какво каза за Юда: Послушай, Господи, гласа на Юда, И доведи го при людете му; Ръцете му нека бъдат достатъчни за него; И бъди му помощ срещу противниците му.

⁷А за Јуду рече: Услиши Господе глас Јудин, и доведи га опет к народу његовом; руке његове нека војују на њ, а Ти му помажи против непријатеља његових.

⁸И за Левия рече: Тумимът ти и Уримът ти Да бъдат с оня твой благочестив човек, Когото си опитал в Маса. И в когото си се препирал при водите на Мерива;

⁸И за Левија рече: Твој Тумим и Твој Урим нека буду у човека Твог светог, ког си окушао у Маси и с којим си се препирао на води Мериви;

⁹Който рече за баща си и за майка си: Не гледай на тях; Който не призна братята си, Нито позна своите чада; Защо съблюдаваха Твоята дума И опазиха Твоя завет.

⁹Који каже оцу свом и матери својој: Не гледам на вас; који не познаје браћу своју и за синове своје не зна, јер држи речи Твоје и завет Твој чува.

¹⁰Ще учат Якова на съдбите Ти, И Израиля на закона Ти; Ще турят темян пред Тебе, И всеизгаряния на олтара Ти.

¹⁰Они уче уредбама Твојим Јакова и закону Твом Израиља, и мећу кад под ноздрве Твоје и жртву што се сажиже на олтар Твој.

¹¹Благослови, Господи, притежанията му. И бъди благосклонен към делата на ръцете му; Порази чреслата на ония, които въстават против него. И на ония, които го мразят, та да не станат вече.

¹¹Благослови, Господе, војску његову, и нека Ти мило буде дело руку његових; поломи бедре онима који устају на њ и који мрзе на њ, да не устану.

¹²За Вениамина рече: Възлюбеният от Господа ще живее безопасно при него; [Господ] ще го закриля всеки ден, И той ще почива между рамената му.

¹²За Венијамина рече: Мили Господу наставаће без страха с Њим; заклањаће га сваки дан, и међу плећима Његовим наставаће.

¹³И за Иосифа рече: Благословена да бъде от Господа земята му Със скъпоценни небесни [дарове] от лежащата долу бездна,

¹³И за Јосифа рече: Благословена је земља његова од Господа благом с неба, росом и из дубине одоздо,

¹⁴Със скъпоценни плодове от слънцето, И със скъпоценни произведения от месеците,

¹⁴И благом које долази од сунца, и благом које долази од месеца.

¹⁵С изрядни неща от старите планини, Със скъпоценни неща от вечните гори,

¹⁵И благом старих брда и благом вечних хумова.

¹⁶Със скъпоценни неща от земята и всичко що има в нея. Благоволението на Онзи, Който се яви в къпината, Да дойде на главата Иосифова, И на темето на оня, който се отдели от братята си.

¹⁶И благом на земљи и обиљем њеним, и милошћу оног који стоји у купини. Нека то дође не главу Јосифу и на теме одвојеноме између браће своје.

¹⁷Благоволението му е [като] на първородния му юнец, И роговете му [като] роговете на див вол; С тях ще избоде племената до краищата на земята; Те са Ефремовите десетки хиляди, И те са Манасиевите хиляди.

¹⁷Красота је његова као у првенца телета, и рогови његови као рогови у једнорога; њима ће бости народе све до краја земље; то је мноштво хиљада Јефремових и хиљаде Манасијине.

¹⁸И за Завулона рече: Весели се, Завулоне, в излизането си, И ти, Исахаре, в шатрите си.

¹⁸А за Завулона рече: Весели се Завулоне изласком својим, и Исахаре шаторима својим.

¹⁹Ще свикат племената на планината; Там ще принасят жертва с правда; Защото ще сучат изобилието на морето И съкровищата скрити в [крайморския] пясък.

¹⁹Народе ће сазвати на гору, онде ће принети жртве праведне; јер ће обиље морско сисати и скривено благо у песку.

²⁰И за Гада рече: Благословен да бъде оня, който разширява Гада. Седи като лъвица, и разкъсва мишци и глава.

²⁰А за Гада рече: Благословен је који шири Гада; он настава као лав, и кида руку и главу.

²¹Промисли за себе си първия дял, Защото там се узна дела на управителя; А дойде с първенците на людете Та извърши правдата на Господа И Неговите съдби с Израиля.

²¹Изабра себи прво, јер онде доби део од Оног који даде закон; зато ће ићи с кнезовима народним, и извршавати правду Господњу и судове Његове с Израиљем.

²²И за Дана рече: Дан е млад лъв, Който скача от Васан.

²²А за Дана рече: Дан је лавић, који ће искакати из Васана.

²³И за Нефталима рече: О Нефталиме, наситен с благоволение, И изпълнен с благословение Господно, Завладей ти запад и юг.

²³И за Нефталима рече: Нефталиме, сити милости и пуни благослова Господњег, запад и југ узми.

²⁴И за Асира рече: Благословен да е с чада Асир; Нека бъде благоугоден на братята си, И да натопи ногата си в масло.

²⁴И за Асира рече: Асир ће бити благослов мимо друге синове, биће мио браћи својој, замакаће у уље ногу своју.

²⁵Желязо и мед да бъдат обущата ти, И силата ти да бъде според дните ти.

²⁵Гвожђе и бронза биће под обућом твојом; и докле трају дани твоји трајаће снага твоја.

²⁶Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата, И на облаците във великолепието Си.

²⁶Израиљу! Нико није као Бог, који иде по небу теби у помоћ, и у величанству свом на облацима.

²⁷Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци: Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

²⁷Заклон је Бог вечни и под мишицом вечном; Он ће одагнати испред тебе непријатеље твоје, и рећи ће: Затри!

²⁸Тогава Израил ще се засели сам в безопасност; Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино; И небесата му ще капят роса.

²⁸Да би наставао Израиљ сам безбрижно, извор Јаковљев, у земљи обилној житом и вином; и небо ће његово покропити росом.

²⁹Блажен си ти Израилю; Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ, И меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти; И ти ще стъпваш по височините им.

²⁹Благо теби народе Израиљу! Ко је као ти, народ ког је сачувао Господ, штит помоћи твоје, и мач славе твоје? Непријатељи ће се твоји понизити, а ти ћеш газити висине њихове.