¹Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

¹А сада, Израиљу, чуј уредбе моје и законе, које вас учим да творите, да бисте поживели и ушли у земљу коју вам даје Господ Бог отаца ваших и да бисте је наследили.

²Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

²Ништа не додајте к речи коју вам ја заповедам, нити одузмите од ње, да бисте сачували заповести Господа Бога свог које вам ја заповедам.

³Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

³Очи су ваше виделе шта учини Господ с Велфегора; јер сваког човека који пође за Велфегором истреби Господ Бог твој између тебе.

⁴А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

⁴А ви који се држасте Господа Бога свог, ви сте сви живи данас.

⁵Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според [тях] в земята, в която влизате да я наследите.

⁵Гле, учио сам вас уредбама и законима, као што ми заповеди Господ Бог мој, да бисте тако творили у земљи коју идете да је наследите.

⁶И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са [тия] на тоя велик народ.

⁶Држите дакле и извршујте их, јер је то мудрост ваша и разум ваш пред народима, који ће кад чују све ове уредбе рећи: Само је овај велики народ мудар и разуман.

⁷Защото кой народ е [толкова] велик [щото да] има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог [близо при нас] всеки път, когато Го призоваваме?

⁷Јер који је велики народ коме је Господ близу као што је Господ Бог наш кад Га год зазовемо?

⁸Или кой народ е [толкова] велик [щото да] има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

⁸И који је народ велики који има уредбе и законе праведне као што је сав овај закон који износим данас пред вас?

⁹Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

⁹Само пази на се и добро чувај душу своју, да не заборавиш оне ствари које су виделе очи твоје, и да не изиђу из срца твог докле си год жив; него да их обзнаниш синовима својим и синовима синова својих.

¹⁰[предавай им за] деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят [от] Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си [на това].

¹⁰Онај дан кад стајасте пред Господом Богом својим код Хорива, кад ми Господ рече: Сабери ми народ да им кажем речи своје, којима ће се научити да ме се боје док су живи на земљи, и да уче томе и синове своје;

¹¹Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

¹¹Кад приступисте и стајасте под гором, а гора огњем гораше до самог неба и беше на њој тама и облак и мрак;

¹²Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас [чухте].

¹²И проговори Господ к вама исред огња; глас од речи чусте, али осим гласа лик не видесте;

¹³И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

¹³И објави вам завет свој, који вам заповеди да држите, десет речи, које написа на две плоче камене.

¹⁴И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

¹⁴И мени заповеди онда Господ да вас учим уредбама и законима да их творите у земљи у коју идете да је наследите.

¹⁵Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

¹⁵Зато чувајте добро душе своје; јер не видесте никакав лик у онај дан кад вам говори Господ на Хориву исред огња,

¹⁶да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

¹⁶Да се не бисте покварили и начинили себи лик резан или какву год слику од човека или од жене,

¹⁷подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

¹⁷Слику од каквог живинчета које је на земљи, или слику од какве птице крилате која лети испод неба;

¹⁸подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

¹⁸Слику од чега што пуже по земљи, или слику од какве рибе која је у води под земљом;

¹⁹и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

¹⁹И да не би подигавши очи своје к небу и видевши сунце и месец и звезде, сву војску небеску, преварио се и клањао им се и служио им; јер их Господ Бог твој даде свим народима под целим небом;

²⁰А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както [сте] и днес.

²⁰А вас узе Господ и изведе вас из пећи гвоздене, из Мисира, да му будете народ наследни, као што се види данас.

²¹При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство,

²¹Али се Господ разгневи на ме за ваше речи, и закле се да нећу прећи преко Јордана ни ући у добру земљу, коју ти Господ Бог твој даје у наследство.

²²но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

²²И ја ћу умрети у овој земљи и нећу прећи преко Јордана; а ви ћете прећи и наследити ону добру земљу.

²³Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, [да не би] да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

²³Пазите да не заборавите завет Господа Бога свог, који учини с вама, и да не градите себи лик резани, слику од које год твари, као што ти је забранио Господ Бог твој.

²⁴защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

²⁴Јер је Господ Бог твој огањ који спаљује и Бог који ревнује.

²⁵Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

²⁵Кад изродиш синове и унуке, и остарите у оној земљи, ако се покварите и начините слику резану од какве твари и учините шта није угодно Господу Богу вашем, дражећи Га,

²⁶днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

²⁶Сведочим вам данас небом и земљом да ће вас брзо нестати са земље у коју идете преко Јордана да је наследите, нећете бити дуго у њој, него ћете се истребити.

²⁷Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

²⁷Или ће вас расејати Господ међу народе, и мало ће вас остати међу народима у које вас одведе Господ;

²⁸Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

²⁸И служићете онде боговима које су начиниле руке човечије, од дрвета и од камена, који не виде ни чују, нити једу ни миришу.

²⁹Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки [от вас] ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

²⁹Али ако и онде потражиш Господа Бога свог, наћи ћеш Га, ако Га потражиш свим срцем својим и свом душом својом.

³⁰Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

³⁰Кад будеш у невољи и све те то снађе, ако се у последње време обратиш ка Господу Богу свом, и послушаш глас Његов,

³¹то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

³¹Господ је Бог твој милостив Бог, неће те оставити ни истребити, јер неће заборавити завет с оцима твојим, за који им се заклео.

³²Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и [попитай] от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

³²Јер запитај сада за стара времена, која су била пре тебе, од оног дана кад створи Бог човека на земљи, и од једног краја неба до другог, је ли кад била оваква ствар велика, и је ли се кад чуло шта такво?

³³Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

³³Је ли кад чуо који народ глас Божји где говори исред огња, као што си ти чуо и остао жив?

³⁴Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред [друг] народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

³⁴Или, је ли Бог покушао да дође те узме себи народ из другог народа кушањем, знацима и чудесима и ратом и руком крепком и мишицом подигнутом и страхотама великим, као што је учинио све то за вас Господ Бог наш у Мисиру на ваше очи?

³⁵На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

³⁵Теби је то показано да познаш да је Господ Бог, и да нема другог осим Њега.

³⁶За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

³⁶Дао ти је да чујеш глас Његов с неба да би те научио, и показао ти је на земљи огањ свој велики, и речи Његове чуо си исред огња.

³⁷И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

³⁷И што му мили беху оци твоји, зато изабра семе њихово након њих, и изведе те сам великом силом својом из Мисира,

³⁸за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в [земята им] и да ти я даде в наследство, както [прави] днес.

³⁸Да отера испред тебе народе веће и јаче од тебе, и да тебе уведе у њихову земљу и даде ти је у наследство, као што се види данас.

³⁹Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

³⁹Знај дакле и памти у срцу свом да је Господ Бог, горе на небу и доле на земљи, нема другог.

⁴⁰И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

⁴⁰И држи уредбе Његове и заповести Његове, које ти ја данас заповедам, да би добро било теби и синовима твојим након тебе, да би ти се продужили дани на земљи коју ти Господ Бог твој даје засвагда.

⁴¹Тогава Моисей отдели три града оттатък {На изток от.} Иордан към изгрева на слънцето,

⁴¹Тада одели Мојсије три града с ове стране Јордана према истоку,

⁴²за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

⁴²Да би бежао у њих крвник који убије ближњег свог нехотице не мрзевши пре на њ, и кад побегне у који од тих градова, да би остао жив:

⁴³[Те бяха:] Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, [в земята] на гадците и Голан във Васан, [в земята] на манасийците.

⁴³Восор у пустињи, на равници у земљи племена Рувимовог, и Рамот у Галаду у племену Гадовом, Голан у васанској у племену Манасијином.

⁴⁴И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

⁴⁴Ово је закон који постави Мојсије синовима Израиљевим.

⁴⁵ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

⁴⁵Ово су сведочанства и уредбе и закони, које каза Мојсије синовима Израиљевим кад изиђоше из Мисира,

⁴⁶оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

⁴⁶С ове стране Јордана у долини према Вет-Фегору у земљи Сиона цара аморејског, који живљаше у Есевону, ког уби Мојсије и синови Израиљеви кад изиђоше из Мисира,

⁴⁷като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

⁴⁷И освојише земљу његову и земљу Ога, цара васанског, два цара аморејска, која је с оне стране Јордана према истоку,

⁴⁸от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

⁴⁸Од Ароира, који је на потоку Арнону, до горе Сиона, а то је Ермон,

⁴⁹и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

⁴⁹И све поље с ове стране Јордана према истоку до мора уз равницу под Аздот-Фазгом.