¹Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.

¹И Мојсије сазва сав народ Израиљев, и рече им: Чуј Израиљу уредбе и законе, које ћу данас казати да чујете, да их научите и држите их и творите.

²Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.

²Господ Бог наш учини с нама завет на Хориву.

³Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.

³Није с оцима нашим учинио тај завет, него с нама, који смо данас ту сви живи.

⁴Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,

⁴Лицем к лицу говорио вам је Господ на овој гори исред огња;

⁵(а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -

⁵Ја тада стајах између Господа и вас, да вам јавим речи Господње, јер вас беше страх од огња и не изиђосте на гору; и рече:

⁶Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

⁶Ја сам Господ Бог твој који сам те извео из земље мисирске, из дома ропског,

⁷Да нямаш други богове освен Мене.

⁷Немој имати богове друге до мене.

⁸Не си прави кумир, [подобие] на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;

⁸Не гради себи лик резани, нити какву слику од твари које су горе на небу или које су доле на земљи или које су у води испод земље.

⁹да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

⁹Немој им се клањати нити им служити, јер сам ја Господ Бог твој, Бог ревнитељ, који на синовима походим безакоња отаца њихових до трећег и до четвртог колена, оних који мрзе на ме,

¹⁰и Който показвам милост към хиляди [поколения] на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

¹⁰А чиним милост на хиљадама оних који ме љубе и чувају заповести моје.

¹¹Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

¹¹Не узимај узалуд име Господа Бога свог, јер неће пред Господом бити прав ко узме име Његово узалуд.

¹²Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

¹²Држи дан од одмора и светкуј га, као што ти је заповедио Господ Бог твој.

¹³Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

¹³Шест дана ради и свршуј све послове своје.

¹⁴а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; [в него] да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

¹⁴А седми је дан одмор Господу Богу твом; немој радити никакав посао ни ти, ни син твој ни кћи твоја, ни слуга твој ни слушкиња твоја, ни во твој ни магарац твој, нити које живинче твоје, ни дошљак који је код тебе, да би се одморио слуга твој и слушкиња твоја као и ти.

¹⁵И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

¹⁵И памти да си био роб у земљи мисирској, и Господ Бог твој изведе те оданде руком крепком и мишицом подигнутом. Зато ти је Господ Бог твој заповедио да светкујеш дан од одмора.

¹⁶Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

¹⁶Поштуј оца свог и матер своју, као што ти је заповедио Господ Бог твој, да би се продужили дани твоји и да би ти добро било на земљи, коју ти даде Господ Бог твој.

¹⁷Не убивай.

¹⁷Не убиј.

¹⁸Не прелюбодействувай.

¹⁸Не чини прељубе.

¹⁹Не кради.

¹⁹Не кради.

²⁰Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

²⁰Не сведочи лажно на ближњег свог.

²¹Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

²¹Не пожели жену ближњег свог, не пожели кућу ближњег свог, ни њиву његову, ни слугу његовог, ни слушкињу његову, ни вола његовог, ни магарца његовог, нити ишта шта је ближњег твог.

²²Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.

²²Те речи изговори Господ свему збору вашем на гори исред огња, облака и мрака, гласом великим, и ништа више, него их написа на две плоче камене које ми даде.

²³А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:

²³А ви кад чусте глас исред таме, јер гора огњем гораше. приступисте к мени, сви главари од племена ваших и старешине ваше,

²⁴Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.

²⁴И рекосте: Гле, показа нам Господ Бог наш славу и величину своју, и чусмо глас Његов исред огња; данас видесмо где Бог говори с човеком, и човек оста жив.

²⁵А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.

²⁵Па сада зашто да помремо? Јер ће нас спалити онај огањ велики; ако још чујемо глас Господа Бога свог, помрећемо.

²⁶Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние [чухме], и е останал жив?

²⁶Јер које је тело чуло глас Бога Живога где говори исред огња, као ми, и остало живо?

²⁷Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

²⁷Иди ти, и саслушај све што ће ти казати Господ Бог наш, па онда ти кажи нама шта ти год каже Господ Бог наш, а ми ћемо слушати и творити.

²⁸И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.

²⁸И Господ чу глас од речи ваших кад ви говорасте, и рече ми Господ: Чух глас од речи тог народа, које рекоше теби; шта рекоше добро рекоше.

²⁹Дано да има у тях такова сърце щото да се боят [от] Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!

²⁹О, кад би им било срце свагда тако да ме се боје и држе све заповести моје свагда, да би било добро њима и синовима њиховим довека.

³⁰Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

³⁰Иди, реци им: Вратите се у шаторе своје.

³¹А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.

³¹А ти стани овде код мене, и казаћу ти све заповести и уредбе и законе, које ћеш их научити да творе у земљи коју им дајем у наследство.

³²Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.

³²Гледајте, дакле да чините онако како вам је заповедио Господ Бог ваш, не сврћите ни надесно ни налево.

³³Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.

³³Целим путем, који вам је заповедио Господ Бог ваш, идите, да бисте живи били и да би вам добро било, и да би вам се продужили дани у земљи коју ћете наследити.