¹Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

¹А Господ рече Мојсију: Иди к Фараону, јер сам ја учинио да отврдне срце његово и срце слуга његових, да учиним ове знаке своје међу њима,

²и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

²И да приповедаш синовима својим и унуцима својим шта учиних у Мисиру и какве знаке своје показах на њима, да бисте знали да сам ја Господ.

³Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

³И отиде Мојсије и Арон к Фараону, и рекоше му: Овако вели Господ Бог јеврејски: Докле ћеш се противити да се не понизиш преда мном? Пусти народ мој да ми послужи.

⁴Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

⁴Јер ако нећеш пустити народ мој, ево сутра ћу нанети скакавце на земљу твоју;

⁵те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

⁵И покриће сву земљу да се неће видети земља, и појешће остатак што се сачувао, који вам је остао иза града, и појешће сва дрвета што вам расту у пољу.

⁶и ще се напълнят [с тях] къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - [нещо], което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И [Моисей] се обърна та излезе отпред Фараона.

⁶И напуниће их се куће твоје и куће свих слуга твојих и куће свих Мисираца, шта нису видели оци твоји ни оци отаца твојих, откако су постали на земљи до данас. И окренувши се отиде од Фараона.

⁷Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

⁷А слуге рекоше Фараону: Докле ће нас тај мучити? Пусти их нека послуже Господу Богу свом. Зар још не видиш где пропаде Мисир?

⁸Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

⁸И дозваше опет Мојсија и Арона пред Фараона, и рече им: Идите, послужите Господу Богу свом. А који су што ће ићи?

⁹А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

⁹А Мојсије рече: С децом својом и са старцима својим ићи ћемо, са синовима својим и са кћерима својим, са стоком својом ситном и крупном ићи ћемо, јер имамо празник Господњи.

¹⁰Тогава [Фараон] им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

¹⁰А он им рече: Тако био Господ с вама, како ћу вас ја пустити с децом вашом! Видите да зло мислите.

¹¹Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

¹¹Неће бити тако; него ви људи идите и послужите Господу, јер то иштете. И отера их од себе Фараон.

¹²Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

¹²Тада рече Господ Мојсију: Пружи руку своју на земљу мисирску, да дођу скакавци на земљу мисирску и поједу све биље по земљи, шта год оста иза града.

¹³И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

¹³И пружи Мојсије штап свој на земљу мисирску, и Господ наведе устоку на земљу, те дува цели дан и целу ноћ; а кад свану, донесе устока скакавце.

¹⁴И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

¹⁴И дођоше скакавци на сву земљу мисирску, и попадаше по свим крајевима мисирским силни веома, каквих пре никада није било нити ће кад бити онаквих.

¹⁵Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

¹⁵И покрише сву земљу, да се земља не виђаше, и поједоше сву траву на земљи и сав род на дрветима, што оста иза града, и не оста ништа зелено од дрвета и од биља пољског у свој земљи мисирској.

¹⁶Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

¹⁶Тада Фараон брже дозва Мојсија и Арона, и рече: Згреших Господу Богу вашем и вама.

¹⁷Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

¹⁷Али ми још сада само опрости грех мој, и молите се Господу Богу свом да уклони од мене само ову смрт.

¹⁸И тъй, [Моисей] излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

¹⁸И отиде Мојсије од Фараона, и помоли се Господу.

¹⁹И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

¹⁹И окрену Господ ветар од запада врло јак, који узе скакавце и баци их у Црвено море, и не оста ниједан скакавац у целој земљи мисирској.

²⁰Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

²⁰Али Господ учини те отврдну срце Фараону, и не пусти синове Израиљеве.

²¹Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

²¹И рече Господ Мојсију: Пружи руку своју к небу, и биће тама по земљи мисирској таква да ће је пипати.

²²И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

²²И Мојсије пружи руку своју к небу, и поста густа тама по свој земљи мисирској за три дана.

²³Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

²³Не виђаху један другог, и нико се не маче с места где беше за три дана; али се код свих синова Израиљевих видело по становима њиховим.

²⁴Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

²⁴Тада Фараон дозва Мојсија, и рече: Идите, послужите Господу; само стока ваша ситна и крупна нека остане, а деца ваша нека иду с вама.

²⁵Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

²⁵А Мојсије рече: Треба да нам даш и шта ћемо принети и сажећи на жртву Господу Богу свом;

²⁶[тъй че] и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от [добитъка] трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

²⁶Зато и стока наша нек иде с нама, да не остане ни папка, јер између ње треба да узмемо чим ћемо послужити Господу Богу свом, а не знамо којим ћемо послужити Господу докле не дођемо онамо.

²⁷Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

²⁷Али Господ учини те отврдну срце Фараону, и не хте их пустити.

²⁸Тогава Фараон рече на [Моисея]: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

²⁸И рече му Фараон: Иди од мене, и чувај се да ми више не дођеш на очи, јер ако ми дођеш на очи, погинућеш.

²⁹А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

²⁹А Мојсије рече: Право си казао; нећу ти више доћи на очи.