¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

¹Иди к Фараону, и реци му: Овако вели Господ Бог јеврејски: Пусти народ мој да ми послужи;

²Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

²Ако ли их не пустиш него их још станеш задржавати,

³ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

³Ево, рука Господња доћи ће на стоку твоју у пољу, на коње, на магарце, на камиле, на волове и на овце, с помором врло великим.

⁴И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

⁴А одвојиће Господ стоку израиљску од стоке мисирске; те од свега што је синова Израиљевих неће погинути ништа.

⁵И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

⁵И поставио је Господ рок рекавши: Сутра ће то учинити на земљи Господ.

⁶На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

⁶И Господ учини то сутрадан, и сва стока мисирска угину; а од стоке синова Израиљевих не угину ниједно.

⁷И Фараон прати [да видят], и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

⁷И посла Фараон да виде, и гле, од стоке израиљске не угину ниједно; ипак отврдну срце Фараону, и не пусти народ.

⁸Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

⁸Тада рече Господ Мојсију и Арону: Узмите пепела из пећи пуне прегршти, и Мојсије нека га баци у небо пред Фараоном;

⁹и [пепелта] ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

⁹И постаће прах по свој земљи мисирској, а од њега ће постати красте пуне гноја и на људима и на стоци по свој земљи мисирској.

¹⁰И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

¹⁰И узеше пепела из пећи, и стадоше пред Фараона, и баци га Мојсије у небо, и посташе красте пуне гноја по људима и по стоци.

¹¹И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, [както] и на всичките египтяни.

¹¹И врачари не могоше стајати пред Мојсијем од краста; јер беху красте и на врачарима и на свим Мисирцима.

¹²Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

¹²И Господ учини те отврдну срце Фараоново, и не послуша их, као што беше казао Господ Мојсију.

¹³След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

¹³После рече Господ Мојсију: Устани рано и изађи пред Фараона, и реци му: Овако вели Господ Бог јеврејски: Пусти народ мој да ми послужи.

¹⁴Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

¹⁴Јер ћу сада пустити сва зла своја на срце твоје и на слуге твоје и на народ твој, да знаш да нико није као ја на целој земљи.

¹⁵Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

¹⁵Јер сада кад пружих руку своју, могах и тебе и народ твој ударити помором, па те не би више било на земљи;

¹⁶ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

¹⁶Али те оставих да покажем на теби силу своју, и да се приповеда име моје по свој земљи.

¹⁷Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

¹⁷И ти се још подижеш на мој народ, и нећеш да га пустиш?

¹⁸Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

¹⁸Ево, сутра ћу у ово доба пустити град врло велик, каквог није било у Мисиру откако је постао па досада.

¹⁹Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; [защото] града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

¹⁹Зато сада пошљи, те скупи стоку своју и шта год имаш у пољу, јер ће пасти град на све људе и на стоку што се затече у пољу и не буде скупљено у кућу, и изгинуће.

²⁰Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

²⁰Који се год између слуга Фараонових побоја речи Господње, он брже скупи слуге своје и стоку своју у кућу;

²¹а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

²¹А који не мараше за реч Господњу, он остави слуге своје и стоку своју у пољу.

²²Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

²²И Господ рече Мојсију: Пружи руку своју к небу, нека удари град по свој земљи мисирској, на људе и на стоку и на све биље по пољу у земљи мисирској.

²³И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

²³И Мојсије пружи штап свој к небу, и Господ пусти громове и град, да огањ скакаше на земљу. И тако Господ учини, те паде град на земљу мисирску.

²⁴Така имаше град, и огън размесен с града, [град] много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

²⁴А беше град и огањ смешан с градом силан веома, каквог не беше у свој земљи мисирској откако је људи у њој.

²⁵В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

²⁵И поби град по свој земљи мисирској шта год беше у пољу од човека до живинчета; и све биље у пољу потре град, и сва дрвета у пољу поломи.

²⁶Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

²⁶Само у земљи гесемској, где беху синови Израиљеви, не беше града.

²⁷Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

²⁷Тада посла Фараон, те дозва Мојсија и Арона, и рече им: Сада згреших; Господ је праведан, а ја и мој народ јесмо безбожници.

²⁸Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

²⁸Молите се Господу, јер је доста, нека престану громови Божји и град, па ћу вас пустити, и више вас неће нико устављати.

²⁹А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

²⁹А Мојсије му рече: Кад изађем иза града, раширићу руке своје ка Господу, а громови ће престати и града неће више бити, да знаш да је Господња земља.

³⁰Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

³⁰А ти и слуге твоје знам да се још нећете бојати Господа Бога.

³¹(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

³¹И пропаде лан и јечам, јер јечам беше класао, а лан се главичио.

³²но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

³²А пшеница и крупник не пропаде, јер беше позно жито.

³³И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

³³И Мојсије отишавши од Фараона иза града рашири руке своје ка Господу, и престаше громови и град, и дажд не падаше на земљу.

³⁴Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.

³⁴Али Фараон видевши где преста дажд и град и громови, стаде опет грешити, и срце му отврдну и њему и слугама његовим.

³⁵Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

³⁵Отврдну срце Фараону, те не пусти синове Израиљеве, као што беше казао Господ преко Мојсија.