¹Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

¹И рече Господ Мојсију и Арону у земљи мисирској говорећи:

²Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

²Овај месец да вам је почетак месецима, да вам је први месец у години.

³Говорете на цялото Израилево общество, като [им] кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

³Кажите свему збору Израиљевом и реците: Десетог дана овог месеца сваки нека узме јагње или јаре, по породицама, по једно на дом;

⁴Но ако домашните са малцина за агнето, тогава [домакинът] и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците [в тях]; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

⁴Ако ли је дом мали за јагње или јаре, нека узме к себи суседа, који му је најближи, с онолико душа колико треба да могу појести јагње или јаре.

⁵Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

⁵А јагње или јаре да вам буде здраво, мушко, од године; између оваца или између коза узмите.

⁶И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в [домовете си] да го заколят привечер.

⁶И чувајте га до четрнаестог дана овог месеца, а тада савколики збор Израиљев нека га закоље увече.

⁷После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

⁷И нека узму крви од њега и покропе оба довратка и горњи праг на кућама у којима ће га јести.

⁸През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

⁸И нека једу месо исте ноћи, на ватри печено, с хлебом пресним и са зељем горким нека једу.

⁹Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

⁹Немојте јести сирово ни у води кувано, него на ватри печено, с главом и с ногама и с дробом.

¹⁰И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

¹⁰И ништа немојте оставити до јутра; ако ли би шта остало до јутра, спалите на ватри.

¹¹И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, [понеже е време на] Господното минаване.

¹¹А овако једите: опасани, обућа да вам је на ногу и штап у руци, и једите хитно, јер је пролазак Господњи.

¹²Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

¹²Јер ћу проћи по земљи мисирској ту ноћ, и побићу све првенце у земљи мисирској од човека до живинчета, и судићу свим боговима мисирским, ја Господ.

¹³И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

¹³А крв она биће вам знак на кућама, у којима ћете бити; и кад видим крв, проћи ћу вас, те неће бити међу вама помора, кад станем убијати по земљи мисирској.

¹⁴Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

¹⁴И тај ће вам дан бити за спомен, и празноваћете га Господу од колена до колена; празнујте га законом вечним.

¹⁵Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

¹⁵Седам дана једите хлебове пресне, и првог дана уклоните квасац из кућа својих; јер ко би год јео шта с квасцем од првог дана до седмог, истребиће се она душа из Израиља.

¹⁶На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен [около] онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

¹⁶Први дан биће свети сабор; тако и седми дан имаћете свети сабор; никакав посао да се не ради у те дане, осим шта треба за јело свакој души, то ћете само готовити.

¹⁷Да пазите, прочее, [празника] на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

¹⁷И држите дан пресних хлебова, јер у тај дан изведох војске ваше из земље мисирске; држите тај дан од кољена до кољена законом вечним.

¹⁸От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

¹⁸Првог месеца четрнаести дан увече почните јести пресне хлебове па до двадесет првог дана истог месеца увече.

¹⁹Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

¹⁹За седам дана да се не нађе квасца у кућама вашим; јер ко би год јео шта с квасцем, истребиће се она душа из збора Израиљевог, био дошљак или рођен у земљи.

²⁰Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

²⁰Ништа с квасцем немојте јести, него једите хлеб пресан по свим становима својим.

²¹Тогава, [на четиринадесетия ден от месеца], Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

²¹И сазва Мојсије све старешине израиљске, и рече им: Изберите и узмите себи јагње или јаре по породицама својим, и закољите пасху.

²²После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която [ще приемете] в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на [къщната] врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

²²И узмите киту исопа и замочите је у крв, која ће бити у здели, и покропите горњи праг и оба довратка крвљу, која ће бити у здели, и ниједан од вас да не излази на врата кућна до јутра.

²³Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

²³Јер ће изаћи Господ да бије Мисир, па кад види крв на горњем прагу и на оба довратка, проћи ће Господ мимо она врата, и неће дати крвнику да уђе у куће ваше да убија.

²⁴И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

²⁴И држите ово као закон теби и синовима твојим довека.

²⁵Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

²⁵И кад дођете у земљу коју ће вам дати Господ, као што је казао, држите ову службу.

²⁶И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

²⁶И кад вам кажу синови ваши: Каква вам је то служба?

²⁷Ще отговорите: Това е жертва [в спомен] на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

²⁷Реците: Ово је жртва за пролазак Господњи, кад прође куће синова Израиљевих у Мисиру убијајући Мисирце, а домове наше сачува. Тада народ сави главу и поклони се.

²⁸И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

²⁸И отидоше и учинише синови Израиљеви, како заповеди Господ преко Мојсија и Арона, тако учинише.

²⁹И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

²⁹А око поноћи поби Господ све првенце у земљи мисирској од првенца Фараоновог који хтеде седети на престолу његовом до првенца сужња у тамници, и шта год беше првенац од стоке.

³⁰И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

³⁰Тада уста Фараон оне ноћи, он и све слуге његове и сви Мисирци, и би вика велика у Мисиру, јер не беше куће у којој не би мртваца.

³¹И повика Моисея и Аарона [още] през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

³¹И дозва Мојсија и Арона по ноћи и рече: Устајте, идите из народа мог и ви и синови Израиљеви, и отидите, послужите Господу, као што говористе.

³²подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

³²Узмите и овце своје и говеда своја, као што говористе, и идите, па и мене благословите.

³³Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

³³И Мисирци наваљиваху на народ да брже иду из земље, јер говораху: Изгибосмо сви.

³⁴И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

³⁴И народ узе тесто своје још неускисло, умотавши га у хаљине своје, на рамена своја.

³⁵А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

³⁵И учинише синови Израиљеви по заповести Мојсијевој, и заискаше у Мисираца накита сребрних и накита златних и хаљина.

³⁶и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

³⁶И Господ учини, те народ нађе љубав у Мисираца, те им дадоше; тако опленише Мисирце.

³⁷Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, [на брой] около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

³⁷И отидоше синови Израиљеви из Рамесе у Сохот, око шест стотина хиљада пешака, самих људи осим деце.

³⁸Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

³⁸И других људи много отиде с њима, и стоке ситне и крупне врло много.

³⁹А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

³⁹И од теста које изнесоше из Мисира испекоше погаче пресне, јер не беше ускисло кад их потераше Мисирци, те не могаше оклевати, нити спремише себи брашњенице.

⁴⁰А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

⁴⁰А бавише се синови Израиљеви у Мисиру четири стотине и тридесет година.

⁴¹И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

⁴¹И кад се наврши четири стотине и тридесет година, у исти дан изађоше све војске Господње из земље мисирске.

⁴²Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

⁴²Та се ноћ светкује Господу, у коју их изведе из Мисира; то је ноћ Господња, коју треба да светкују синови Израиљеви од кољена на кољено.

⁴³И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

⁴³И рече Господ Мојсију и Арону: Ово нека буде закон за пасху: ниједан туђин да је не једе;

⁴⁴обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

⁴⁴А сваки слуга ваш купљен за новце, кад га обрежете, онда нека је једе.

⁴⁵Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

⁴⁵Дошљак или најамник да је не једе.

⁴⁶В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

⁴⁶У истој кући да се једе, да не изнесете меса од ње из куће, и кости да јој не преломите.

⁴⁷Цялото общество израилтяни ще я пазят.

⁴⁷Сав збор Израиљев нека чини тако.

⁴⁸И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

⁴⁸Ако би код тебе седео туђин и хтео би светковати пасху Господњу, нека му се обрежу све мушкиње, па онда нека приступи да је светкује, и нека буде као рођен у земљи; а нико необрезан да је не једе.

⁴⁹Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

⁴⁹Закон један да је и рођеном у земљи и дошљаку који седи међу вама.

⁵⁰И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

⁵⁰И учинише сви синови Израиљеви како заповеди Господ Мојсију и Арону, тако учинише.

⁵¹И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

⁵¹И тај дан изведе Господ синове Израиљеве из земље мисирске у четама њиховим.