Bulgarian

Serbian: Cyrillic

Exodus

12

1Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
1И рече Господ Мојсију и Арону у земљи мисирској говорећи:
2Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
2Овај месец да вам је почетак месецима, да вам је први месец у години.
3Говорете на цялото Израилево общество, като [им] кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
3Кажите свему збору Израиљевом и реците: Десетог дана овог месеца сваки нека узме јагње или јаре, по породицама, по једно на дом;
4Но ако домашните са малцина за агнето, тогава [домакинът] и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците [в тях]; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
4Ако ли је дом мали за јагње или јаре, нека узме к себи суседа, који му је најближи, с онолико душа колико треба да могу појести јагње или јаре.
5Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
5А јагње или јаре да вам буде здраво, мушко, од године; између оваца или између коза узмите.
6И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в [домовете си] да го заколят привечер.
6И чувајте га до четрнаестог дана овог месеца, а тада савколики збор Израиљев нека га закоље увече.
7После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
7И нека узму крви од њега и покропе оба довратка и горњи праг на кућама у којима ће га јести.
8През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
8И нека једу месо исте ноћи, на ватри печено, с хлебом пресним и са зељем горким нека једу.
9Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
9Немојте јести сирово ни у води кувано, него на ватри печено, с главом и с ногама и с дробом.
10И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
10И ништа немојте оставити до јутра; ако ли би шта остало до јутра, спалите на ватри.
11И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, [понеже е време на] Господното минаване.
11А овако једите: опасани, обућа да вам је на ногу и штап у руци, и једите хитно, јер је пролазак Господњи.
12Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
12Јер ћу проћи по земљи мисирској ту ноћ, и побићу све првенце у земљи мисирској од човека до живинчета, и судићу свим боговима мисирским, ја Господ.
13И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.
13А крв она биће вам знак на кућама, у којима ћете бити; и кад видим крв, проћи ћу вас, те неће бити међу вама помора, кад станем убијати по земљи мисирској.
14Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
14И тај ће вам дан бити за спомен, и празноваћете га Господу од колена до колена; празнујте га законом вечним.
15Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.
15Седам дана једите хлебове пресне, и првог дана уклоните квасац из кућа својих; јер ко би год јео шта с квасцем од првог дана до седмог, истребиће се она душа из Израиља.
16На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен [около] онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.
16Први дан биће свети сабор; тако и седми дан имаћете свети сабор; никакав посао да се не ради у те дане, осим шта треба за јело свакој души, то ћете само готовити.
17Да пазите, прочее, [празника] на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.
17И држите дан пресних хлебова, јер у тај дан изведох војске ваше из земље мисирске; држите тај дан од кољена до кољена законом вечним.
18От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.
18Првог месеца четрнаести дан увече почните јести пресне хлебове па до двадесет првог дана истог месеца увече.
19Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.
19За седам дана да се не нађе квасца у кућама вашим; јер ко би год јео шта с квасцем, истребиће се она душа из збора Израиљевог, био дошљак или рођен у земљи.
20Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.
20Ништа с квасцем немојте јести, него једите хлеб пресан по свим становима својим.
21Тогава, [на четиринадесетия ден от месеца], Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.
21И сазва Мојсије све старешине израиљске, и рече им: Изберите и узмите себи јагње или јаре по породицама својим, и закољите пасху.
22После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която [ще приемете] в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на [къщната] врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.
22И узмите киту исопа и замочите је у крв, која ће бити у здели, и покропите горњи праг и оба довратка крвљу, која ће бити у здели, и ниједан од вас да не излази на врата кућна до јутра.
23Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.
23Јер ће изаћи Господ да бије Мисир, па кад види крв на горњем прагу и на оба довратка, проћи ће Господ мимо она врата, и неће дати крвнику да уђе у куће ваше да убија.
24И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.
24И држите ово као закон теби и синовима твојим довека.
25Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.
25И кад дођете у земљу коју ће вам дати Господ, као што је казао, држите ову службу.
26И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?
26И кад вам кажу синови ваши: Каква вам је то служба?
27Ще отговорите: Това е жертва [в спомен] на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.
27Реците: Ово је жртва за пролазак Господњи, кад прође куће синова Израиљевих у Мисиру убијајући Мисирце, а домове наше сачува. Тада народ сави главу и поклони се.
28И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
28И отидоше и учинише синови Израиљеви, како заповеди Господ преко Мојсија и Арона, тако учинише.
29И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.
29А око поноћи поби Господ све првенце у земљи мисирској од првенца Фараоновог који хтеде седети на престолу његовом до првенца сужња у тамници, и шта год беше првенац од стоке.
30И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
30Тада уста Фараон оне ноћи, он и све слуге његове и сви Мисирци, и би вика велика у Мисиру, јер не беше куће у којој не би мртваца.
31И повика Моисея и Аарона [още] през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;
31И дозва Мојсија и Арона по ноћи и рече: Устајте, идите из народа мог и ви и синови Израиљеви, и отидите, послужите Господу, као што говористе.
32подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.
32Узмите и овце своје и говеда своја, као што говористе, и идите, па и мене благословите.
33Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.
33И Мисирци наваљиваху на народ да брже иду из земље, јер говораху: Изгибосмо сви.
34И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.
34И народ узе тесто своје још неускисло, умотавши га у хаљине своје, на рамена своја.
35А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;
35И учинише синови Израиљеви по заповести Мојсијевој, и заискаше у Мисираца накита сребрних и накита златних и хаљина.
36и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.
36И Господ учини, те народ нађе љубав у Мисираца, те им дадоше; тако опленише Мисирце.
37Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, [на брой] около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.
37И отидоше синови Израиљеви из Рамесе у Сохот, око шест стотина хиљада пешака, самих људи осим деце.
38Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.
38И других људи много отиде с њима, и стоке ситне и крупне врло много.
39А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.
39И од теста које изнесоше из Мисира испекоше погаче пресне, јер не беше ускисло кад их потераше Мисирци, те не могаше оклевати, нити спремише себи брашњенице.
40А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.
40А бавише се синови Израиљеви у Мисиру четири стотине и тридесет година.
41И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.
41И кад се наврши четири стотине и тридесет година, у исти дан изађоше све војске Господње из земље мисирске.
42Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.
42Та се ноћ светкује Господу, у коју их изведе из Мисира; то је ноћ Господња, коју треба да светкују синови Израиљеви од кољена на кољено.
43И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;
43И рече Господ Мојсију и Арону: Ово нека буде закон за пасху: ниједан туђин да је не једе;
44обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.
44А сваки слуга ваш купљен за новце, кад га обрежете, онда нека је једе.
45Никой пришелец или наемник да не яде от нея.
45Дошљак или најамник да је не једе.
46В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.
46У истој кући да се једе, да не изнесете меса од ње из куће, и кости да јој не преломите.
47Цялото общество израилтяни ще я пазят.
47Сав збор Израиљев нека чини тако.
48И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.
48Ако би код тебе седео туђин и хтео би светковати пасху Господњу, нека му се обрежу све мушкиње, па онда нека приступи да је светкује, и нека буде као рођен у земљи; а нико необрезан да је не једе.
49Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.
49Закон један да је и рођеном у земљи и дошљаку који седи међу вама.
50И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
50И учинише сви синови Израиљеви како заповеди Господ Мојсију и Арону, тако учинише.
51И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.
51И тај дан изведе Господ синове Израиљеве из земље мисирске у четама њиховим.