¹Господ говори още на Моисея казвайки:

¹И рече Господ Мојсију говорећи:

²Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.

²Посвети ми сваког првенца, шта год отвара материцу у синова Израиљевих, и од људи и од стоке; јер је моје.

³Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

³И Мојсије рече народу: Памтите овај дан, у који изиђосте из Мисира, из дома ропског, јер вас руком крепком изведе Господ оданде; нека се дакле не једе ништа с квасцем.

⁴Вие излизате днес в месец Авив.

⁴Данас излазите, месеца Авива;

⁵И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

⁵Па кад те Господ уведе у земљу хананејску и хетејску и аморејску и јевејску и јевусејску, за коју се заклео оцима твојим да ће ти је дати, земљу у којој тече млеко и мед, тада да служиш службу ову овог месеца;

⁶Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

⁶Седам дана једи хлебове пресне, а седми дан нека је празник Господњи.

⁷Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

⁷Хлебови пресни да се једу седам дана, и да се не види у тебе ништа с квасцем, нити да се види у тебе квасац у целом крају твом.

⁸И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: [Това правя] поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

⁸И казаћеш сину свом у тај дан говорећи: Ово је за оно што ми је учинио Господ кад сам излазио из Мисира.

⁹Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

⁹И нека ти буде као знак на руци твојој и као спомен пред очима твојим, да ти закон Господњи буде у устима; јер те је руком крепком извео Господ из Мисира.

¹⁰Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

¹⁰Зато врши закон овај на време, од године до године.

¹¹А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

¹¹И кад те уведе Господ у земљу хананејску, као што се заклео теби и твојим оцима, и да ти је,

¹²тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

¹²Одвајаћеш Господу шта год отвара материцу, и од стоке твоје шта год отвара материцу, шта је мушко, да буде Господу.

¹³А всяко първородно от осел ще откупиш с агне [или яре;] и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

¹³А свако магаре првенче откупи јагњетом или јаретом; ако ли га не би откупио, сломи му врат. Али сваког првенца човечјег између синова својих откупи.

¹⁴После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

¹⁴А кад те запита син твој унапред говорећи: Шта је то? Реци му: Руком крепком изведе нас Господ из Мисира, из дома ропског.

¹⁵понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

¹⁵Јер кад отврдну Фараон, те нас не хте пустити, поби Господ све првенце у земљи мисирској од првенца човечјег до првенца од стоке; зато приносим Господу све мушко што отвара материцу, а сваког првенца синова својих откупљујем.

¹⁶Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

¹⁶И то нека ти је као знак на руци и као почеоник међу очима твојим, да нас је руком крепком извео Господ из Мисира.

¹⁷А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият [път;] защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

¹⁷А кад Фараон пусти народ, не одведе их Бог путем к земљи филистејској, ако и беше краћи, јер Бог рече: Да се не покаје народ кад види рат, и не врати се у Мисир.

¹⁸Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

¹⁸Него Бог заведе народ путем преко пустиње на Црвеном Мору. А војничким редом изиђоше синови Израиљеви из земље мисирске.

¹⁹И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

¹⁹И Мојсије узе кости Јосифове са собом; јер беше заклео синове Израиљеве рекавши: Заиста ће вас походити Бог, а тада изнесите кости моје одавде са собом.

²⁰И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

²⁰Тако отишавши из Сохота стадоше у логор у Етаму, накрај пустиње.

²¹И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

²¹А Господ иђаше пред њима дању у ступу од облака водећи их путем, а ноћу у ступу од огња светлећи им, да би путовали дању и ноћу.

²²Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

²²И не уклањаше испред народа ступ од облака дању ни ступ од огња ноћу.