¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

¹И рече Господ Мојсију говорећи:

²Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

²Кажи синовима Израиљевим нека савију и стану у логор пред Пи-Аирот између Мигдола и мора према Вел-Сефону; према њему нека стану у логор покрај мора.

³Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

³Јер ће Фараон рећи за синове Израиљеве: Зашли су у земљу, затворила их је пустиња.

⁴И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И [израилтяните] сториха така.

⁴И учинићу да отврдне срце Фараону, те ће поћи у потеру за вама, и ја ћу се прославити на њему и на свој војсци његовој, и Мисирци ће познати да сам ја Господ. И учинише тако.

⁵А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

⁵А кад би јављено цару мисирском да је побегао народ, промени се срце Фараоново и слуга његових према народу, те рекоше: Шта учинисмо, те пустисмо Израиља да нам не служи?

⁶Затова, [Фараон] впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

⁶И упреже у кола своја, и узе народ свој са собом.

⁷взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

⁷И узе шест стотина кола изабраних и шта још беше кола мисирских, и над свима војводе.

⁸И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

⁸И Господ учини те отврдну срце Фараону цару мисирском, и пође у потеру за синовима Израиљевим, кад синови Израиљеви отидоше под руком високом.

⁹и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

⁹И теравши их Мисирци стигоше их, сва кола Фараонова, коњици његови и војска његова, кад беху у логору на мору код Пи-Аирота према Вел-Сефону.

¹⁰А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

¹⁰И кад се приближи Фараон, подигоше синови Израиљеви очи своје а то Мисирци иду за њима, и уплашише се врло, и повикаше синови Израиљеви ка Господу.

¹¹И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

¹¹И рекоше Мојсију: Зар не беше гробова у Мисиру, него нас доведе да изгинемо у пустињи? Шта учини, те нас изведе из Мисира.

¹²Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

¹²Нисмо ли ти говорили у Мисиру и рекли: Прођи нас се, нека служимо Мисирцима? Јер би нам боље било служити Мисирцима него изгинути у пустињи.

¹³А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

¹³А Мојсије рече народу: Не бојте се, станите па гледајте како ће вас Господ избавити данас; јер Мисирце које сте видели данас, нећете их никада више видети до века.

¹⁴Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

¹⁴Господ ће се бити за вас, а ви ћете ћутати.

¹⁵Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

¹⁵А Господ рече Мојсију: Што вичеш к мени? Кажи синовима Израиљевим нека иду.

¹⁶А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

¹⁶А ти дигни штап свој и пружи руку своју на море, и расцепи га, па нека иду синови Израиљеви посред мора сувим.

¹⁷И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

¹⁷И гле, ја ћу учинити да отврдне срце Мисирцима, те ће поћи за њима; и прославићу се на Фараону и на свој војсци његовој, на колима његовим и на коњицима његовим.

¹⁸И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

¹⁸И Мисирци ће познати да сам ја Господ, кад се прославим на Фараону, на колима његовим и на коњицима његовим.

¹⁹Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

¹⁹И подиже се анђео Господњи, који иђаше пред војском израиљском, и отиде им за леђа; и подиже се ступ од облака испред њих, и стаде им за леђа.

²⁰и дойде между Египетското множество и Израилевото; [на едните] беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

²⁰И дошав међу војску мисирску и војску израиљску беше оним облак мрачан а овим светљаше по ноћи, те не приступише једни другима целу ноћ.

²¹Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

²¹И пружи Мојсије руку своју на море, а Господ узби море ветром источним, који јако дуваше целу ноћ, и осуши море, и вода се раступи.

²²Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

²²И пођоше синови Израиљеви посред мора сувим, и вода им стајаше као зид с десне стране и с леве стране.

²³А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

²³И Мисирци терајући их пођоше за њима посред мора, сви коњи Фараонови, кола и коњици његови.

²⁴Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

²⁴А у стражу јутарњу погледа Господ на војску мисирску из ступа од огња и облака, и смете војску мисирску.

²⁵Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

²⁵И побаца точкове колима њиховим, те их једва вуцијаху. Тада рекоше Мисирци: Бежимо од Израиља, јер се Господ бије за њих с Мисирцима.

²⁶Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

²⁶А Господ рече Мојсију: Пружи руку своју на море, нека се врати вода на Мисирце, на кола њихова и на коњике њихове.

²⁷И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

²⁷И Мојсије пружи руку своју на море, и дође опет море на силу своју пред зору, а Мисирци нагоше бежати према мору; и Господ баци Мисирце усред мора.

²⁸Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

²⁸А вративши се вода потопи кола и коњике са свом војском Фараоновом, што их год беше пошло за њима у море, и не оста од њих ниједан.

²⁹А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

²⁹И синови Израиљеви иђаху посред мора сувим; и стајаше им вода као зид с десне стране и с леве стране.

³⁰Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

³⁰И избави Господ Израиља у онај дан из руку мисирских; и виде Израиљ мртве Мисирце на брегу морском.

³¹Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

³¹И виде Израиљ силу велику, коју показа Господ на Мисирцима, и народ се побоја Господа, и верова Господу и Мојсију слузи Његовом.