¹Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

¹Тада запева Мојсије и синови Израиљеви ову песму Господу, и рекоше овако: Певаћу Господу, јер се славно прослави; коња и коњика врже у море.

²Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

²Сила је моја и песма моја Господ, који ме избави; Он је Бог мој, и славићу Га; Бога оца мог, и узвишаваћу Га.

³Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

³Господ је велик ратник; име му је Господ.

⁴Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

⁴Кола Фараонова и војску његову врже у море; избране војводе његове утопише се у црвеном мору.

⁵Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

⁵Бездани их покрише; падоше у дубину као камен.

⁶Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

⁶Десница Твоја, Господе, прослави се у сили; десница Твоја, Господе, сатре непријатеља.

⁷С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

⁷И мноштвом величанства свог оборио си оне који усташе на те; пустио си гнев свој, и прождре их као сламу.

⁸От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

⁸Од даха ноздрва Твојих сабра се вода; стаде у гомилу вода која тече; стинуше се вали усред мора.

⁹Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

⁹Непријатељ рече: Тераћу, стигнућу, делићу плен; наситиће их се душа моја, извући ћу мач свој, истребиће их рука моја.

¹⁰Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

¹⁰Ти дуну ветром својим, и море их покри, и утонуше као олово у дубокој води.

¹¹Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

¹¹Ко је као Ти међу силнима. Господе? Ко је као Ти славан у светости, страшан у хвали, и да чини чудеса?

¹²Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

¹²Ти пружи десницу своју, и прождре их земља.

¹³С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

¹³Водиш милошћу својом народ, који си искупио, водиш крепошћу својом у стан светости своје.

¹⁴Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

¹⁴Чуће народи, и задрхтаће; мука ће спопасти оне који живе у земљи филистејској.

¹⁵Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

¹⁵Тада ће се препасти старешине едомске, јунаке моавске спопашће дрхат, уплашиће се сви који живе у хананској.

¹⁶Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

¹⁶Спопашће их страх и трепет; од величине руке Твоје замукнуће као камен, докле не прође народ Твој, Господе, докле не прође народ који си задобио.

¹⁷Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

¹⁷Одвешћеш их и посадићеш их на гори наследства свог, на месту које си себи за стан спремио, Господе, у светињи, Господе, коју су Твоје руке утврдиле.

¹⁸Господ ще царува до вечни векове.

¹⁸Господ ће царовати довека.

¹⁹Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.

¹⁹Јер уђоше коњи Фараонови с колима његовим и с коњицима његовим у море, и Господ поврати на њих воду морску; а синови Израиљеви пређоше сувим посред мора.

²⁰Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

²⁰И Марија пророчица, сестра Аронова, узе бубањ у руку своју; а за њом изиђоше све жене с бубњевима и свиралама.

²¹а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

²¹И отпеваше им Марија: Певајте Господу, јер се славно прослави; коња и коњика врже у море.

²²Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

²²Потом крену Мојсије синове Израиљеве од Мора Црвеног, и пођоше у пустињу Сур; и три дана ишавши по пустињи не нађоше воду.

²³После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).

²³Оданде дођоше у Меру, али не могоше пити воду у Мери, јер беше горка; отуда се прозва место Мера.

²⁴Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

²⁴Тада стаде народ викати на Мојсија говорећи: Шта ћемо пити?

²⁵А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

²⁵И Мојсије завапи ка Господу, а Господ му показа дрво, те га метну у воду, и вода поста слатка. Онде му даде уредбу и закон, и онде га окуша.

²⁶Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

²⁶И рече: Ако добро узаслушаш глас Господа Бога свог, и учиниш што је право у очима Његовим, и ако пригнеш ухо к заповестима Његовим и сачуваш све уредбе Његове, ниједну болест коју сам пустио на Мисир нећу пустити на тебе; јер сам ја Господ, лекар твој.

²⁷После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

²⁷И дођоше у Елим, где беше дванаест извора и седамдесет палми; и онде стадоше у логор код воде.