¹След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

¹И подиже се из пустиње Сина сав збор синова Израиљевих путем својим по заповести Господњој, и стадоше у логор у Рафидину; а онде не беше воде да народ пије.

²Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

²И народ се свађаше с Мојсијем говорећи: Дај нам воде да пијемо. А он им рече: Што се свађате са мном? Што кушате Господа?

³Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

³Али народ беше онде жедан воде, те викаше народ на Мојсија, и говораше: Зашто си нас извео из Мисира да нас и синове наше и стоку нашу помориш жеђу?

⁴Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

⁴А Мојсије завапи ка Господу говорећи: Шта ћу чинити с овим народом? Још мало па ће ме засути камењем.

⁵А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

⁵А Господ рече Мојсију: Прођи пред народ, и узми са собом старешине израиљске, и штап свој којим си ударио воду узми у руку своју, и иди.

⁶Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

⁶А ја ћу стајати пред тобом онде на стени на Хориву; а ти удари у стену, и потећи ће из ње вода да пије народ. И учини Мојсије тако пред старешинама израиљским.

⁷И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

⁷А место оно прозва Маса и Мерива зато што се свађаше синови Израиљеви и што кушаше Господа говорећи: Је ли Господ међу нама или није?

⁸По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.

⁸Али дође Амалик да се бије с Израиљем у Рафидину.

⁹А Моисей каза на Исуса [Навиева]: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.

⁹А Мојсије рече Исусу: Избери нам људе, те изађи и биј се с Амаликом; а ја ћу сутра стати на врх брда са штапом Божјим у руци.

¹⁰И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

¹⁰И учини Исус како му рече Мојсије, и поби се с Амаликом; а Мојсије и Арон и Ор изађоше на врх брда.

¹¹И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.

¹¹И докле Мојсије држаше у вис руке своје, побеђиваху Израиљци, а како би спустио руке, одмах надвлађиваху Амаличани.

¹²А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.

¹²Али руке Мојсију отежаше, зато узеше камен и подметнуше пода њ, те седе; а Арон и Ор држаху му руке један с једне стране а други с друге, и не клонуше му руке до захода сунчаног.

¹³Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.

¹³И разби Исус Амалика и народ његов оштрим мачем.

¹⁴Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.

¹⁴Потом рече Господ Мојсију: Запиши то за спомен у књигу, и кажи Исусу нека памти да ћу сасвим истребити спомен Амаликов испод неба.

¹⁵И Моисей издигна [там] олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},

¹⁵Тада начини Мојсије олтар, и назва га: Господ, застава моја.

¹⁶като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

¹⁶И рече: Што се рука беше подигла на престо Господњи, Господ ће ратовати на Амалика од колена до колена.