¹И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

¹А Јотор свештеник мадијански, таст Мојсијев, чу све што учини Господ Мојсију и Израиљу народу свом, како изведе Господ Израиља из Мисира;

²то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

²И узе, Јотор таст Мојсијев, Сефору жену Мојсијеву, коју беше послао натраг,

³и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото [Моисей] беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

³И два сина њена, од којих једном беше име Гирсам, јер рече: Туђин сам у земљи туђој,

⁴на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото [беше казал:] Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

⁴А другом беше име Елијезер, јер, рече, Бог оца мог би ми у помоћи и оте ме од мача Фараоновог.

⁵и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

⁵И пође Јотор, таст Мојсијев, са синовима његовим и са женом његовом к Мојсију у пустињу, где беше у логору под гором Божијом.

⁶и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

⁶И поручи Мојсију: Ја таст твој Јотор идем к теби и жена твоја и оба сина њена с њом.

⁷Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

⁷И Мојсије изађе на сусрет тасту свом и поклони му се и целива га; и упиташе се за здравље, па уђоше под шатор његов.

⁸И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

⁸И приповеди Мојсије тасту свом све што учини Господ Фараону и Мисирцима ради Израиља, и све невоље, које их налазише путем, и како их избави Господ.

⁹И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

⁹И радоваше се Јотор свему добру што учини Господ Израиљу избавивши га из руке мисирске;

¹⁰И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

¹⁰И рече Јотор: Благословен да је Господ, који вас избави из руке мисирске, и из руке Фараонове, који избави народ из ропства мисирског.

¹¹Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

¹¹Сад видим да је Господ већи од свих богова, јер чим се поношаху оним их самим надвиси.

¹²Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, [за да принесе] Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

¹²И узе Јотор, таст Мојсијев и принесе Богу жртву паљеницу и принос; и дође Арон и све старешине израиљске, и једоше с тастом Мојсијевим пред Богом.

¹³На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

¹³А сутрадан седе Мојсије да суди народу; и стајаше народ пред Мојсијем од јутра до вечера.

¹⁴А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

¹⁴А таст Мојсијев гледајући све шта ради с народом, рече: Шта то радиш с народом? Зашто седиш сам, а сав народ стоји пред тобом од јутра до вечера.

¹⁵А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

¹⁵А Мојсије рече тасту свом: Јер долази народ к мени да пита Бога.

¹⁶Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

¹⁶Кад имају шта међу собом, долазе к мени, те им судим и казујем наредбе Божје и законе Његове.

¹⁷Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

¹⁷А таст Мојсијев рече му: Није добро шта радиш.

¹⁸Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

¹⁸Уморићеш се и ти и народ који је с тобом; јер је то тешко за тебе, нећеш моћи сам вршити.

¹⁹Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

¹⁹Него послушај мене; ја ћу те световати, и Бог ће бити с тобом; ти буди пред Богом за народ, и ствари њихове јављај Богу;

²⁰и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

²⁰И учи их наредбама и законима Његовим, и показуј им пут којим ће ићи и шта ће радити.

²¹Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над [людете] такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

²¹А из свега народа изабери људе поштене, који се боје Бога, људе праведне, који мрзе на мито, па их постави над њима за поглаваре, хиљаднике, стотинике, педесетнике и десетнике;

²²и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят [товара] заедно с тебе.

²²Они нека суде народу у свако доба; па сваку ствар велику нека јављају теби, а сваку ствар малу нека расправљају сами; тако ће ти бити лакше, кад и они стану носити терет с тобом.

²³Ако сториш това, и ако Бог [така] ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

²³Ако то учиниш, и Бог ти заповеди, можеш се одржати, и сав ће народ доћи мирно на своје место.

²⁴И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

²⁴И Мојсије послуша таста свог, и учини све што рече.

²⁵Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

²⁵И изабра Мојсије из свега Израиља људе поштене, и постави их за поглаваре над народом, хиљаднике, стотнике, педесетнике и десетнике.

²⁶Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

²⁶Који суђаху народу у свако доба, а ствари тешке јављаху Мојсију, а мале ствари расправљаху сами.

²⁷След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

²⁷После отпусти Мојсије таста свог, који се врати у своју земљу.