¹Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

¹Првог дана трећег месеца, пошто изађоше синови Израиљеви из Мисира, тог дана дођоше у пустињу Синајску.

²Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

²Кренувши се из Рафидина дођоше у пустињу Синајску, и стадоше у логор у пустињи, а логор начинише Израиљци онде под гором.

³И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

³И Мојсије изађе на гору к Богу; и повика му Господ с горе говорећи: Овако кажи дому Јаковљевом, и реци синовима Израиљевим:

⁴Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

⁴Видели сте шта сам учинио Мисирцима и како сам вас као на крилима орловим носио и довео вас к себи.

⁵Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

⁵А сада ако добро узаслушате глас мој и ушчувате завет мој, бићете моје благо мимо све народе, премда је моја сва земља.

⁶и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

⁶И бићете ми царство свештеничко и народ свет. То су речи које ћеш казати синовима Израиљевим.

⁷И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

⁷А Мојсије дође и сазва старешине народне; и каза им све ове речи које му Господ заповеди.

⁸И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

⁸А сав народ одговори сложно и рече: Шта је год казао Господ чинићемо. И Мојсије јави Господу речи народне.

⁹Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

⁹А Господ рече Мојсију: Ево, ја ћу доћи к теби у густом облаку, да народ чује кад ти станем говорити и да ти верује до века. Јер Мојсије беше јавио Господу речи народне.

¹⁰Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

¹⁰И рече Господ Мојсију: Иди к народу, и освештај их данас и сутра, и нека оперу хаљине своје;

¹¹и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

¹¹И нека буду готови за трећи дан, јер ће у трећи дан сићи Господ на гору Синајску пред свим народом.

¹²И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

¹²А поставићеш народу међу унаоколо, и рећи ћеш: Чувајте се да не ступите на гору и да се не дотакнете краја њеног; шта се год дотакне горе, погинуће;

¹³[обаче] ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, [който се допре], да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

¹³Тога да се нико не дотакне руком, него камењем да се заспе или да се устрели, било живинче или човек, да не остане у животу. Кад рог затруби отежући онда нека пођу на гору.

¹⁴И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.

¹⁴И Мојсије сиђе с горе к народу; и освешта народ, и опраше хаљине своје.

¹⁵И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

¹⁵И рече народу: Будите готови за трећи дан, и не лежите са женама.

¹⁶А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

¹⁶А трећи дан кад би ујутру, громови загрмеше и муње засеваше, и поста густ облак на гори, и затруби труба веома јако, да задрхта сав народ који беше у логору.

¹⁷Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

¹⁷Тада Мојсије изведе народ из логора пред Бога, и стадоше испод горе.

¹⁸А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

¹⁸А гора се Синајска сва димљаше, јер сиђе на њу Господ у огњу; и дим се из ње подизаше као дим из пећи, и сва се гора трешаше веома.

¹⁹И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

¹⁹И труба све јаче трубљаше, и Мојсије говораше а Бог му одговараше гласом.

²⁰И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

²⁰И Господ сишавши на гору Синајску, на врх горе, позва Мојсија на врх горе; и изађе Мојсије.

²¹Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

²¹А Господ рече Мојсију: Сиђи, опомени народ да не преступе међе да виде Господа, да не би изгинули од мене.

²²Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

²²И сами свештеници, који приступају ка Господу, нека се освештају, да их не би побио Господ.

²³А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

²³А Мојсије рече Господу: Неће моћи народ изаћи на гору Синајску, јер си нас Ти опоменуо рекавши: Начини међу гори и освештај је.

²⁴Но Господ му каза: Иди, слез, [после] да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

²⁴А Господ му рече: Иди, сиђи, па онда дођи ти и Арон с тобом; а свештеници и народ нека не преступе међе да се попну ка Господу, да их не би побио.

²⁵Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

²⁵И сиђе Мојсије к народу, и каза им.