¹Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

¹Тада рече Бог све ове речи говорећи:

²Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

²Ја сам Господ Бог твој, који сам те извео из земље мисирске, из дома ропског.

³Да нямаш други богове освен Мене.

³Немој имати других богова уза ме.

⁴Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

⁴Не гради себи лик резани нити какву слику од оног што је горе на небу, или доле на земљи, или у води, испод земље.

⁵да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

⁵Немој им се клањати нити им служити, јер сам ја Господ Бог твој, Бог ревнитељ, који походим грехе отачке на синовима до трећег и до четвртог кољена, оних који мрзе на мене;

⁶а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

⁶А чиним милост на хиљадама оних који ме љубе и чувају заповести моје.

⁷Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

⁷Не узимај узалуд име Господа Бога свог; јер неће пред Господом бити прав ко узме име Његово узалуд.

⁸Помни съботния ден, за да го освещаваш.

⁸Сећај се дана од одмора да га светкујеш.

⁹Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

⁹Шест дана ради, и свршуј све послове своје.

¹⁰а на седмия ден, [който] е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

¹⁰А седми је дан одмор Господу Богу твом; тада немој радити ниједан посао, ни ти, ни син твој, ни кћи твоја, ни слуга твој, ни слушкиња твоја, ни живинче твоје, ни странац који је међу вратима твојим.

¹¹защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

¹¹Јер је за шест дана створио Господ небо и земљу, море и шта је год у њима; а у седми дан почину; зато је благословио Господ дан од одмора и посветио га.

¹²Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

¹²Поштуј оца свог и матер своју, да ти се продуже дани на земљи, коју ти да Господ Бог твој.

¹³Не убивай.

¹³Не убиј.

¹⁴Не прелюбодействувай.

¹⁴Не чини прељубе.

¹⁵Не кради.

¹⁵Не кради.

¹⁶Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

¹⁶Не сведочи лажно на ближњег свог.

¹⁷Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

¹⁷Не пожели кућу ближњег свог, не пожели жену ближњег свог, ни слугу његовог, ни слушкињу његову, ни вола његовог, ни магарца његовог, нити ишта што је ближњег твог.

¹⁸И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.

¹⁸И сав народ виде гром и муњу и трубу где труби и гору где се дими; и народ видевши то узмаче се и стаде издалека,

¹⁹И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

¹⁹И рекоше Мојсију: Говори нам ти, и слушаћемо; а нека нам не говори Бог, да не помремо.

²⁰Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.

²⁰А Мојсије рече народу: Не бојте се, јер Бог дође да вас искуша и да вам пред очима буде страх Његов да не бисте грешили.

²¹Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.

²¹И народ стајаше издалека, а Мојсије приступи к мраку у коме беше Бог.

²²Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.

²²И Господ рече Мојсију: Овако кажи синовима Израиљевим: видели сте где вам с неба говорих.

²³Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

²³Не градите уза ме богове сребрне, ни богове златне не градите себи.

²⁴От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.

²⁴Олтар од земље начини ми, на коме ћеш ми приносити жртве своје паљенице и жртве своје захвалне, ситну и крупну стоку своју. На коме год месту заповедим да се спомиње име моје, доћи ћу к теби и благословићу те.

²⁵Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

²⁵Ако ли ми начиниш олтар од камена, немој начинити од тесаног камена; јер ако повучеш по њему гвожђем, оскврнићеш га.

²⁶И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

²⁶Немој уз басамаке ићи к олтару мом, да се не би открила голотиња твоја код њега.