¹Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

¹А ово су закони које ћеш им поставити:

²Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

²Ако купиш роба Јеврејина, шест година нека ти служи, а седме нек отиде слободан без откупа.

³Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

³Ако буде дошао инокосан, нека и отиде инокосан; ако ли буде имао жену, нека иде и жена с њим.

⁴Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

⁴Ако га господар његов ожени, и жена му роди синове или кћери, жена с децом својом нека буде господару његовом, а он нека отиде сам.

⁵Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

⁵Ако ли роб рече тврдо: Љубим господара свог, жену своју и децу своју, нећу да идем да будем слободан,

⁶тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

⁶Онда нека га доведе господар његов пред судије и постави на вратима или код довратка, и онде нека му господар пробуши ухо шилом, па нека му робује довека.

⁷Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

⁷Ако ко прода кћер своју да буде робиња, да не одлази као робови што одлазе.

⁸Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

⁸Ако не буде по вољи господару свом, и он је не узме за жену, нека је пусти на откупе; али да нема власти продати је у туђ народ учинивши јој неверу.

⁹Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

⁹Ако ли је заручи сину свом, да јој учини по праву које имају кћери.

¹⁰Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

¹⁰Ако ли узме другу, да јој не умали хране ни одела ни заједнице.

¹¹И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

¹¹Ако јој ово троје не учини, онда нек отиде без откупа.

¹²Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

¹²Ко удари човека, те умре, да се погуби.

¹³Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

¹³Ако ли не буде хтео, него му га Бог даде у руке, одредићу ти место куда може побећи.

¹⁴Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

¹⁴Ако би ко намерно устао на ближњег свог да га убије из преваре, одвуци га и од олтара мог да се погуби.

¹⁵Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁵Ко удари оца свог или матер своју, да се погуби.

¹⁶Който открадне човек и го продаде, или ако [откраднатият] се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

¹⁶Ко украде човека и прода или се нађе у његовим рукама, да се погуби.

¹⁷Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁷Ко опсује оца свог или матер своју, да се погуби.

¹⁸Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

¹⁸Кад се сваде људи, па један удари другог каменом или песницом, али онај не умре него падне у постељу,

¹⁹и ако [последният] се привдигне и излиза [макар] с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

¹⁹Ако се придигне и изађе о штапу, да не буде крив онај који је ударио, само дангубу да му накнади и сву видарину да плати.

²⁰Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

²⁰Ко удари роба свог или робињу штапом тако да му умре под руком, да је крив;

²¹Обаче, ако [удареният] поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

²¹Али ако преживи дан или два, да није крив, јер је његов новац.

²²Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, [който я е ударил] непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

²²Кад се сваде људи, па који од њих удари трудну жену тако да изађе из ње дете, али се не догоди смрт, да плати глобу колико муж женин рече, а да плати преко судија;

²³Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

²³Ако ли се догоди смрт, тада ћеш узети живот за живот,

²⁴око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

²⁴Око за око, зуб за зуб, руку за руку, ногу за ногу,

²⁵изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

²⁵Ужег за ужег, рану за рану, модрицу за модрицу.

²⁶Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

²⁶Ако ко удари по оку роба свог или робињу своју, те му поквари око, да га отпусти слободног за око његово.

²⁷И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

²⁷И ако избије зуб робу свом или робињи својој, да га пусти слободног за зуб његов.

²⁸Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

²⁸Ако во убоде човека или жену, те умре, да се во заспе камењем и да се не једе месо од њега, а господар од вола да није крив.

²⁹Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

²⁹Али ако је во пре био бодач и господар његов знао за то па га није чувао, те убије човека или жену, во да се заспе камењем, и господар његов да се погуби.

³⁰Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

³⁰Ако му се одреди да се откупи, нека да откуп за живот свој, колико му се одреди.

³¹Било че [волът] е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

³¹Ако убоде сина или кћер, да му буде по истом закону.

³²Но ако волът убоде роб или робиня, [стопанинът] нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

³²Ако ли роба убоде во или робињу, да да господару њиховом тридесет сикала сребра и во да се заспе камењем.

³³Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

³³Ако ко открије јаму или ископа јаму а не покрије, па упадне во или магарац,

³⁴притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

³⁴Да накнади господар од јаме и плати новцем господару њиховом, а што је угинуло да је његово.

³⁵Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

³⁵Ако во једног убоде вола другом, те погине, онда да продаду вола живог и новце да поделе, тако и убијеног вола да поделе.

³⁶Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

³⁶Ако ли се знало да је во пре био бодач па га није чувао господар његов, да да вола за вола, а убијени нека буде њему.