¹В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.

¹А неко од племена Левијевог отиде и ожени се кћерју Левијевом.

²И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

²И она затрудне и роди сина; и видећи га лепог кријаше га три месеца.

³Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

³А кад га не може више крити, уже ковчежић од сите, и обли га смолом и паклином, и метну дете у њ, и однесе га у трску крај реке.

⁴А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

⁴А сестра његова стаде подаље да види шта ће бити од њега.

⁵И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

⁵А кћи Фараонова дође да се купа у реци, и девојке њене ходаху крај реке; и она угледа ковчежић у трсци, и посла дворкињу своју те га извади.

⁶Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

⁶А кад отвори, виде дете, и гле, дете плакаше; и сажали јој се, и рече: То је јеврејско дете.

⁷Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

⁷Тада рече сестра његова кћери Фараоновој: Хоћеш ли да идем да ти дозовем дојкињу Јеврејку, да ти доји дете?

⁸И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

⁸А кћи Фараонова рече јој: Иди. И отиде девојчица, и дозва матер детињу.

⁹И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

⁹И кћи Фараонова рече јој: Узми ово дете, и одој ми га, а ја ћу ти платити. И узе жена дете и одоји га.

¹⁰А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

¹⁰А кад дете одрасте, одведе га ка кћери Фараоновој, а она га посини; и надеде му име Мојсије говорећи: Јер га из воде извадих.

¹¹А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

¹¹И кад Мојсије беше велик, изађе к браћи својој, и гледаше невољу њихову. И виде где некакав Мисирац бије човека Јеврејина између браће његове.

¹²и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

¹²И обазрев се и тамо и амо, кад виде да нема никога, уби Мисирца, и закопа га у песак.

¹³Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

¹³И сутрадан изађе опет, а то се два Јеврејина свађаху, и рече оном који чињаше криво: Зашто бијеш ближњег свог?

¹⁴А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

¹⁴А он рече: Ко је тебе поставио кнезом и судијом над нама? Хоћеш ли да ме убијеш као што си убио Мисирца? Тада се Мојсије уплаши и рече: Заиста се дознало.

¹⁵А като чу това Фараон, търсеше [случай] да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

¹⁵И Фараон чувши за то тражаше да погуби Мојсија. Али Мојсије побеже од Фараона и дође у земљу мадијанску, и седе код једног студенца.

¹⁶А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

¹⁶А свештеник мадијански имаше седам кћери, и оне дођоше и стадоше захватати воду и наливати у појила да напоје стадо оца свог.

¹⁷Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

¹⁷А дођоше пастири, и отераше их; а Мојсије уста и одбрани их, и напоји им стадо.

¹⁸И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?

¹⁸И оне се вратише к оцу свом Рагуилу; а он рече: Што се данас тако брзо вратисте?

¹⁹А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.

¹⁹А оне рекоше: Један Мисирац одбрани нас од пастира, и нали нам и напоји стадо.

²⁰И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.

²⁰А он рече кћерима својим: Па где је? Зашто остависте тог човека? Зовите га да једе.

²¹И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.

²¹И Мојсије се склони да живи код оног човека, и он даде Мојсију кћер своју Сефору.

²²И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

²²И она роди сина, и он му надеде име Гирсам, јер сам, рече, дошљак у земљи туђој.

²³Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

²³А после много времена умре цар мисирски; и уздисаху од невоље синови Израиљеви и викаху; и вика њихова ради невоље дође до Бога.

²⁴Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

²⁴И Бог чу уздисање њихово, и опомену се Бог завета свог с Аврамом, с Исаком и с Јаковом.

²⁵И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра [положението им].

²⁵И погледа Бог на синове Израиљеве, и виде их.