¹Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

¹Ово су имена синова Израиљевих који дођоше у Мисир, дођоше с Јаковом, сваки са својом породицом:

²Рувим, Симеон, Левий и Юда,

²Рувим, Симеун, Левије и Јуда,

³Исахар, Завулон и Вениамин,

³Исахар, Завулон и Венијамин,

⁴Дан и Нефталим, Гад и Асир.

⁴Дан и Нефталим, Гад и Асир.

⁵Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

⁵А свега беше их од бедара Јаковљевих седамдесет душа с Јосифом, који беше у Мисиру.

⁶И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

⁶А Јосиф умре и сва браћа његова и сав онај нараштај.

⁷А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и[ толкова] много се засилиха, [щото] земята се изпълни от тях.

⁷И синови Израиљеви народише се и умножише се, и напредоваше и осилише веома, да их се земља напуни.

⁸Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

⁸Тада наста нов цар у Мисиру, који не знаше за Јосифа;

⁹И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

⁹И рече народу свом: Гле, народ синова Израиљевих већи је и силнији од нас.

¹⁰елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

¹⁰Него хајде мудро да поступамо с њима, да се не множе, и кад настане рат да не пристану с непријатељима нашим и не ударе на нас и не оду из земље.

¹¹Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

¹¹И поставише над њима настојнике да их муче тешким пословима; и грађаше народ Израиљев Фараону градове Питом и Рамесу.

¹²Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че [египтяните] се отвращаваха от израилтяните.

¹²Али што га више мучаху то се више множаше и напредоваше, да се грожаху од синова Израиљевих.

¹³Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

¹³И жестоко нагоњаху Мисирци синове Израиљеве на послове,

¹⁴огорчаваха живота им с тежка работа, [да правят] кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

¹⁴И загорчаваху им живот тешким пословима, блатом и опекама и сваким радом у пољу, и сваким другим послом, на који их жестоко нагоњаху.

¹⁵При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

¹⁵И још заповеди цар мисирски бабицама јеврејским, од којих једној беше име Сефора, а другој Фува,

¹⁶Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата [за раждане.]}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

¹⁶И рече: Кад бабичите Јеврејке, и у порођају видите да је мушко, убијте га, а кад буде женско, нек остане живо.

¹⁷Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

¹⁷Али се бабице бојаху Бога, и не чињаху како им рече цар мисирски, него остављаху децу у животу.

¹⁸Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

¹⁸А цар мисирски дозва бабице, и рече им: Зашто то чините, те остављате у животу мушку децу?

¹⁹И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

¹⁹А бабице рекоше Фараону: Јеврејке нису као жене Мисирке; јаче су; док им дође бабица, оне већ роде.

²⁰Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

²⁰И Бог учини добро бабицама; и народ се умножи и осили веома;

²¹И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

²¹И што се бабице бојаху Бога, начини им куће.

²²Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди [на евреите], хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

²²Тада заповеди Фараон свему народу свом говорећи: Сваког сина који се роди баците у воду, а кћери све остављајте у животу.