¹Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

¹Тада Јосиф паде на лице оцу свом, и плака над њим целујући га.

²И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

²И заповеди Јосиф слугама својим лекарима да мирисима помажу оца његовог; и лекари помазаше мирисима Израиља.

³като [работиха] над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

³И наврши му се четрдесет дана, јер толико дана треба оним које помажу мирисима; и плакаше за њим Мисирци седамдесет дана.

⁴И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

⁴А кад прођоше жалосни дани, рече Јосиф домашњима Фараоновим говорећи: Ако сам нашао милост пред вама, говорите Фараону и реците:

⁵Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

⁵Отац ме је мој заклео говорећи: Ево, ја ћу скоро умрети; у гробу мом, који ископах у земљи хананској, онде ме погреби. Па сада да идем да погребем оца свог, а после ћу опет доћи.

⁶А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

⁶А Фараон му рече: Иди, погреби оца свог како те је заклео.

⁷И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

⁷И отиде Јосиф да погребе оца свог; и с њим пођоше све слуге Фараонове, старешине од дома његовог и све старешине од земље мисирске.

⁸също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

⁸И сав дом Јосифов и браћа његова и дом оца његовог; само децу своју и овце своје и говеда своја оставише у земљи гесемској.

⁹Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

⁹А пође с њим кола и коњаника толико да беше војска врло велика.

¹⁰И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и [Иосиф] направи за баща си седмодневна жалейка.

¹⁰А кад дођоше на гумно Атадово, које је с оне стране Јордана, плакаше онде много и врло тужно; и Јосиф учини жалост за оцем својим за седам дана.

¹¹А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, [мястото], което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

¹¹А људи из оне земље, Хананејци, кад видеше плач на гумну Атадовом, рекоше: У великој су жалости Мисирци. Зато прозваше оно место с оне стране Јордана Жалост мисирска.

¹²Тогава синовете на [Израиля] му сториха, според както им беше заповядал;

¹²И учинише му синови његови како им беше заповедио.

¹³защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

¹³Однесоше га синови његови у земљу хананску, и погребоше га у пећини на њиви макпелској, коју купи Аврам да има свој гроб у Ефрона Хетејина према Мамрији.

¹⁴И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

¹⁴И погребавши оца свог врати се Јосиф у Мисир и браћа његова и сви који беху изашли с њим да погребу оца његовог.

¹⁵А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

¹⁵А браћа Јосифова видећи где им отац умре, рекоше: Може бити да се Јосиф срди на нас, па ће нам се осветити за све зло што му учинисмо.

¹⁶Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

¹⁶Зато поручише Јосифу: Отац твој заповеди на самрти и рече:

¹⁷Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

¹⁷Овако кажите Јосифу: Молим те, опрости браћи својој безакоње и грех, што ти пакостише; сада опрости безакоње слугама Бога оца твог. А Јосиф заплака се кад му то рекоше.

¹⁸После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁸После дођоше и браћа његова и падоше пред њим и рекоше: Ево смо слуге твоје.

¹⁹А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

¹⁹А Јосиф им рече: Не бојте се, зар сам ја место Бога?

²⁰Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

²⁰Ви сте мислили зло по ме, али је Бог мислио добро, да учини шта се данас збива, да се сачува у животу многи народ.

²¹Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

²¹Не бојте се дакле; ја ћу хранити вас и вашу децу. Тако их утеши и ослободи.

²²Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

²²Тако живљаше Јосиф у Мисиру с домом оца свог, и поживе сто и десет година.

²³и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

²³И виде Јосиф синове Јефремове до трећег колена; и синови Махира сина Манасијиног родише се и одрастоше на коленима Јосифовим.

²⁴След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

²⁴И рече Јосиф браћи својој: Ја ћу скоро умрети; али ће вас зацело Бог походити, и извешће вас из ове земље у земљу за коју се заклео Авраму, Исаку и Јакову.

²⁵И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: [Понеже] Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

²⁵И закле Јосиф синове Израиљеве и рече: Заиста ће вас походити Бог; а ви онда однесите кости моје одавде.

²⁶И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

²⁶Потом умре Јосиф, а беше му сто и десет година; и помазавши га мирисима метнуше га у ковчег у Мисиру.