¹Пак говори Господ на Моисея, казвайки:

¹И рече Господ Мојсију говорећи:

²Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

²Гле, позвах по имену Веселеила сина Урије сина Оровог од племена Јудиног.

³и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

³И напуних га Духа Светог, мудрости и разума и знања и сваке вештине,

⁴за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

⁴Да вешто измишља како се шта може начинити од злата и од сребра и од бронзе,

⁵и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

⁵Да уме резати камење и укивати, да уме тесати дрво, и сваки посао радити.

⁶И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:

⁶И ево удружих с њим Елијава, сина Ахисамаховог од племена Дановог, и сваком вештом човеку у срце дадох вештину да израде све што сам ти заповедио.

⁷шатъра за срещане, ковчега [за плочите] на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

⁷Шатор од састанка, и ковчег за сведочанство и заклопац на њ, и све справе у шатору,

⁸трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,

⁸И сто и справе његове, и свећњак чисти са свим справама његовим, и олтар кадиони,

⁹олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

⁹И олтар за жртву паљеницу са свим справама његовим, и умиваоницу и подножје њено,

¹⁰служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;

¹⁰И хаљине службене и свете хаљине Арону свештенику и хаљине синовима његовим, да врше службу свештеничку,

¹¹мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.

¹¹И уље помазања, и кад мирисни за светињу. Све нека начине онако како сам ти заповедио.

¹²Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹²И рече Господ Мојсију говорећи:

¹³Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

¹³А ти кажи синовима Израиљевим и реци: Али суботе моје чувајте, јер је знак између мене и вас од колена до колена, да знате да сам ја Господ који вас посвећујем.

¹⁴Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.

¹⁴Чувајте дакле суботу, јер вам је света; ко би је оскврнио, да се погуби; јер ко би год радио какав посао у њу, истребиће се она душа из народа свог.

¹⁵Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.

¹⁵Шест дана нека се ради; а седми је дан субота, одмор, свет Господу; ко би год радио посао у дан суботни, да се погуби.

¹⁶Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.

¹⁶Зато ће чувати синови Израиљеви суботу празнујући суботу од колена до колена заветом вечним.

¹⁷То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.

¹⁷То је знак између мене и синова Израиљевих довека; јер је за шест дана створио Господ небо и земљу, а у седми дан почину и одмори се.

¹⁸И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, [Господ] му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

¹⁸И изговоривши ово Мојсију на гори Синајској, даде му две плоче сведочанства, плоче камене писане прстом Божијим.