¹А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

¹А народ видевши где Мојсије за дуго не силази с горе, скупи се народ пред Арона, и рекоше му: Хајде, начини нам богове, који ће ићи пред нама, јер том Мојсију који нас изведе из земље мисирске не знамо шта би.

²Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

²А Арон им рече: Поскидајте златне обоце што су у ушима жена ваших, синова ваших и кћери ваших, и донесите ми.

³И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

³И поскида сав народ златне обоце што им беху у ушима, и донесоше Арону.

⁴А той, като ги взе от ръцете им, даде на [златото] образ с резец, [след като] направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

⁴А он узевши из руку њихових, сали у калуп, и начини теле саливено. И рекоше: Ово су богови твоји, Израиљу, који те изведоше из земље мисирске.

⁵И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

⁵А кад то виде Арон, начини олтар пред њим; и повика Арон, и рече: Сутра је празник Господњи.

⁶И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

⁶И сутрадан уставши рано принесоше жртве паљенице и жртве захвалне; и поседа народ, те једоше и пише, а после усташе да играју.

⁷Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

⁷А Господ рече Мојсију: Иди, сиђи, јер се поквари твој народ, који си извео из земље мисирске.

⁸Скоро се отклониха от пътя, [в] който им съм заповядал [да ходят]; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

⁸Брзо зађоше с пута, који сам им заповедио; начинише себи теле ливено, и поклонише му се, и принесоше му жртву, и рекоше: Ово су богови твоји, Израиљу, који те изведоше из земље мисирске.

⁹Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

⁹Још рече Господ Мојсију: Погледах народ овај, и ето је народ тврдог врата.

¹⁰сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

¹⁰И сада пусти ме, да се распали гнев мој на њих и да их истребим; али од тебе ћу учинити народ велик.

¹¹Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

¹¹А Мојсије се замоли Господу Богу свом, и рече: Зашто се, Господе, распаљује гнев Твој на народ Твој, који си извео из земље мисирске силом великом и руком крепком?

¹²Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, [което възнамеряваш] против людете Си.

¹²Зашто да говоре Мисирци и кажу: На зло их изведе, да их побије по планинама и да их истреби са земље? Поврати се од гнева свог, и пожали народ свој ода зла.

¹³Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

¹³Опомени се Аврама, Исака и Израиља, слуга својих, којима си се собом заклео и обрекао им: Умножићу семе ваше као звезде на небу, и земљу ову, за коју говорих, сву ћу дати семену вашем да је њихова довека.

¹⁴Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

¹⁴И ражали се Господу учинити зло народу свом, које рече.

¹⁵И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

¹⁵Тада се врати Мојсије, и сиђе с горе са две плоче сведочанства у рукама својим; и плоче беху писане с обе стране, отуд и одовуд писане.

¹⁶Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

¹⁶И беху плоче дело Божје, и писмо беше писмо Божје, урезано на плочама.

¹⁷А като чу Исус [Навиев] гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

¹⁷А Исус чувши вику у народу, кад викаху, рече Мојсију; вика убојна у логору.

¹⁸А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

¹⁸А он рече: Није то вика како вичу који су јачи, нити је вика како вичу који су слабији, него чујем вику оних који певају.

¹⁹И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

¹⁹И кад дође близу логора, угледа теле и игре, те се разгневи Мојсије, и баци из руку својих плоче, и разби их под гором.

²⁰Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна[ праха] по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

²⁰Па узе теле које беху начинили и спали га огњем, и сатре га у прах, и просу га по води, и запоји синове Израиљеве.

²¹После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

²¹И рече Мојсије Арону: Шта ти је учинио овај народ, те га ували у толики грех?

²²И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

²²А Арон му рече: Немој се гневити, господару; ти знаш овај народ да је брз на зло.

²³Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

²³Јер рекоше ми: Начини нам богове, који ће ићи пред нама, јер том Мојсију који нас изведе из земље мисирске не знамо шта би.

²⁴И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

²⁴А ја им рекох: Ко има злата, нека га скида са себе. И дадоше ми, а ја га бацих у ватру, и изађе то теле.

²⁵А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

²⁵А Мојсије видећи народ го, јер га оголи Арон на срамоту пред противницима његовим,

²⁶застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа [нека дойде] при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

²⁶Стаде Мојсије на врата од логора, и рече: К мени ко је Господњи. И скупише се пред њега сви синови Левијеви.

²⁷И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

²⁷И рече им: Овако каже Господ Бог Израиљев: Припашите сваки свој мач уз бедро своје, па прођите тамо и амо по логору од врата до врата, и побијте сваки брата свог и пријатеља свог и ближњег свог.

²⁸И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

²⁸И учинише синови Левијеви по заповести Мојсијевој, и погибе народа у онај дан до три хиљаде људи.

²⁹Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, [като се дигнете] всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

²⁹Јер Мојсије рече: Посветите данас руке своје Господу, свак на сину свом и на брату свом, да би вам дао данас благослов.

³⁰А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

³⁰А сутрадан рече Мојсије народу: Ви љуто сагрешисте; зато сада идем горе ка Господу, еда бих га умолио да вам опрости грех.

³¹Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

³¹И врати се Мојсије ка Господу, и рече: Молим Ти се; народ овај љуто сагреши начинивши себи богове од злата.

³²Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

³²Али опрости им грех: Ако ли нећеш, избриши ме из књиге своје, коју си написао.

³³Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

³³А Господ рече Мојсију: Ко ми је згрешио, оног ћу избрисати из књиге своје.

³⁴А ти иди сега, води людете [на мястото], за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях [наказанието] на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

³⁴А сада иди, води тај народ куда сам ти казао. Ево, мој ће анђео ићи пред тобом, а кад их походим, походићу на њима грех њихов.

³⁵Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

³⁵И Господ би народ зато што начинише теле, које сали Арон.