¹Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

¹И рече Господ Мојсију: Иди, дигни се одатле ти и народ, који си извео из земље мисирске, пут земље за коју се заклех Авраму, Исаку и Јакову говорећи: Семену твом даћу је.

²И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

²И послаћу пред тобом анђела, и изагнаћу Хананеје, Амореје и Хетеје и Ферезеје и Јевеје и Јевусеје.

³[и той ще ви заведе] в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

³И одвешће вас у земљу где тече млеко и мед; јер нећу сам ићи с тобом зато што си народ тврдоврат, па бих те могао сатрти путем.

⁴(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

⁴А народ чувши ову злу реч ожалости се, и нико не метну на се свог накита.

⁵Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

⁵Јер Господ рече Мојсију: Кажи синовима Израиљевим: Ви сте народ тврдоврат; доћи ћу часом усред тебе, и истребићу те; а сада скини накит свој са себе, и знаћу шта ћу чинити с тобом.

⁶И тъй израилтяните махнаха украшенията си, [като се отдалечиха] от планината Хорив.

⁶И поскидаше са себе синови Израиљеви наките своје код горе Хорива.

⁷Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

⁷А Мојсије узе шатор и разапе га себи иза логора далеко, и назва га шатор од састанка, и ко год тражаше Господа, долажаше к шатору од састанка иза логора.

⁸И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

⁸И кад Мојсије иђаше у шатор, сав народ устајаше, и свак стајаше на вратима свог шатора, и гледаху за Мојсијем док не уђе у шатор.

⁹И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и [Господ] говореше с Моисея.

⁹А кад Мојсије улажаше у шатор, спушташе се ступ од облака и устављаше се на вратима од шатора, и Господ говораше с Мојсијем.

¹⁰И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

¹⁰И сав народ видећи ступ од облака где стоји на вратима од шатора, устајаше сав народ, и свак се клањаше на вратима од свог шатора.

¹¹И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше [Моисей] в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

¹¹И Господ говораше с Мојсијем лицем к лицу као што говори човек с пријатељем својим. Потом се враћаше Мојсије у логор, а слуга његов Исус син Навин, момак, не излажаше из шатора.

¹²Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

¹²И рече Мојсије Господу: Гледај, Ти ми кажеш: Води тај народ. А ниси ми казао кога ћеш послати са мном, а рекао си: Знам те по имену и нашао си милост преда мном.

¹³Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

¹³Ако сам дакле нашао милост пред Тобом, покажи ми пут свој, да Те познам и нађем милост пред Тобом; и види да је овај народ Твој народ.

¹⁴И [Господ] каза: Самият Аз ще вървя [с тебе], и Аз ще те успокоя.

¹⁴И рече Господ: Моје ће лице ићи напред, и даћу ти одмор.

¹⁵А[ Моисей] му рече: Ако Ти не дойдеш [с мене], не ни извеждай от тука.

¹⁵А Мојсије му рече: Ако неће ићи напред лице Твоје, немој нас кретати одавде.

¹⁶Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

¹⁶Јер по чему ће се познати да смо нашли милост пред Тобом, ја и народ Твој? Зар не по томе што Ти идеш с нама? Тако ћемо се разликовати ја и народ Твој од сваког народа на земљи.

¹⁷И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

¹⁷А Господ рече Мојсију: Учинићу и то што си казао, јер си нашао милост преда мном и знам те по имену.

¹⁸Тогава рече [Моисей:] Покажи ми, моля, славата Си.

¹⁸Опет рече Мојсије: Молим Те, покажи ми славу своју.

¹⁹А [Господ му] каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

¹⁹А Господ му рече: Учинићу да прође све добро моје испред тебе, и повикаћу по имену: Господ пред тобом. Смиловаћу се коме се смилујем, и пожалићу кога пожалим.

²⁰Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

²⁰И рече: Али нећеш моћи видети лице моје, јер не може човек мене видети и остати жив.

²¹Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

²¹И рече Господ: Ево место код мене, па стани на стену.

²²и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

²²И кад стане пролазити слава моја, метнућу те у раселину камену, и заклонићу те руком својом док не прођем.

²³после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

²³Потом ћу дигнути руку своју, и видећеш ме с леђа, а лице се моје не може видети.