¹След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

¹И рече Господ Мојсију: Истеши себи две плоче од камена као што су биле прве, да напишем на тим плочама речи које су биле на првим плочама, које си разбио.

²Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

²И буди готов за сутра да рано изађеш на гору Синајску, и станеш преда ме на врх горе.

³Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

³Али нека нико не иде с тобом, и нико нека се не покаже на свој гори, ни овце ни говеда да не пасу близу горе.

⁴И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

⁴И истеса Мојсије две плоче од камена као што су биле прве, и уставши рано изађе на гору Синајску, као што му заповеди Господ, и узе у руку своју две плоче камене.

⁵И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

⁵А Господ сиђе у облаку, и стаде онде с њим, и повика по имену: Господ.

⁶Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

⁶Јер пролазећи Господ испред њега викаше: Господ, Господ, Бог милостив, жалостив, спор на гнев и обилан милосрђем и истином.

⁷Който пази милост за хиляди [поколения], прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява [виновния], въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

⁷Који чува милост хиљадама, прашта безакоња и неправде и грехе, који не правда кривога, и походи грехе отачке на синовима и на унуцима до трећег и четвртог колена.

⁸Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

⁸А Мојсије брже сави главу до земље и поклони се,

⁹и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

⁹И рече: Ако сам нашао милост пред Тобом, Господе, нека иде Господ посред нас, јер је народ тврдоврат: и опрости нам безакоње наше и грех наш, и узми нас за наследство.

¹⁰И [Господ му] каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

¹⁰А Он рече: Ево постављам завет; пред целим народом твојим учинићу чудеса, која нису учињена нигде на земљи ни у коме народу, и видећете дело Господње сав народ, међу којим си, јер ће бити страшно шта ћу ја учинити с тобом.

¹¹Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

¹¹Држи шта ти данас заповедам; ево, ја ћу изагнати испред тебе Амореје и Хананеје и Хетеје и Ферезеје и Јевеје и Јевусеје.

¹²но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.

¹²Чувај се да не хваташ вере с онима који живе у земљи у коју ћеш доћи, да ти не буду замка усред тебе.

¹³Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

¹³Него олтаре њихове оборите, и ликове њихове изломите, и гајеве њихове исеците.

¹⁴защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

¹⁴Јер не ваља да се клањаш другом Богу: јер се Господ зове ревнитељ, Бог је ревнитељ.

¹⁵[Внимавай] да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

¹⁵Немој хватати вере с онима који живе у оној земљи, да не би чинећи прељубу за боговима својим и приносећи жртву боговима својим позвали те, и ти јео жртве њихове.

¹⁶и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та [тия] техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

¹⁶И да не би кћерима њиховим женио синове своје, и да не би кћери њихове чинећи прељубу за боговима својим учиниле да синови твоји чине прељубу за боговима њиховим.

¹⁷Да не си направиш леяни богове.

¹⁷Ливене богове не гради себи.

¹⁸Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

¹⁸Празник пресних хлебова држи; седам дана једи пресне хлебове, као што сам ти заповедио, на време, месеца Авива, јер си тог месеца изашао из Мисира.

¹⁹Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

¹⁹Све што отвара материцу моје је, и свако мушко у стоци твојој што отвара материцу, говече или ситна стока.

²⁰А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

²⁰Али магаре које отвори материцу откупи јагњетом или јаретом; ако ли га не би откупио, сломи му врат; и сваког првенца између синова својих откупи; и да се нико не покаже празан преда мном.

²¹Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: [даже] и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

²¹Шест дана ради, а у седми дан почини, и од орања и од жетве почини.

²²И да пазиш празника на седмиците, [то ест], на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

²²Празнуј празник седмица, првина жетве пшеничне, и празник бербе на свршетку године.

²³Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

²³Три пута у години да се свако мушко између вас покаже пред Господом Богом Израиљевим.

²⁴Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

²⁴Јер ћу изагнати народе испред тебе, и међе твоје раширићу, и нико неће пожелети земље твоје, кад станеш долазити да се покажеш пред Господом Богом својим три пута у години.

²⁵Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане [нещо от] жертвата на пасхалния [празник] до утринта,

²⁵Немој приносити крв од жртве моје уз хлебове киселе, и да не преноћи до јутра жртва празника пасхе.

²⁶Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

²⁶Првине од првог рода земље своје донеси у кућу Господа Бога свог; немој кувати јаре у млеку мајке његове.

²⁷Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

²⁷И рече Господ Мојсију: Напиши себи те речи; јер по тим речима учиних завет с тобом и с Израиљем.

²⁸И [Моисей] стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И [Господ] написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

²⁸И Мојсије оста онде код Господа четрдесет дана и четрдесет ноћи, хлеба не једући ни воде пијући; и написа Господ на плоче речи завета, десет речи.

²⁹И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с [Бога].

²⁹И кад Мојсије силажаше с горе Синајске, и држаше у руци две плоче сведочанства силазећи с горе, не знаше да му кожа на лицу поста светла докле говораше с њим.

³⁰Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

³⁰И виде Арон и сви синови Израиљеви Мојсија, а то му се светли кожа на лицу, и не смеше приступити к њему.

³¹За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

³¹Али их зовну Мојсије, и вратише се к њему Арон и сви главари у збору, и говори с њима Мојсије.

³²След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

³²Потом приступише сви синови Израиљеви, и заповеди им све што му каза Господ на гори Синајској.

³³И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

³³А кад им Мојсије изговори, застре лице своје покривалом.

³⁴Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

³⁴Али кад Мојсије долажаше пред Господа да с Њим говори, скидаше покривало докле не би изашао; а изашавши казиваше синовима Израиљевим шта му се заповедаше.

³⁵И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с [Господа].

³⁵Тада виђаху синови Израиљеви лице Мојсијево, где се светли кожа на лицу његовом, те Мојсије опет застираше покривалом лице своје докле не би опет ушао да говори с Њим.