¹А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

¹Али неће ми веровати ни послушати глас мој; јер ће рећи: Није ти се Господ јавио.

²Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

²А Господ му рече: Шта ти је то у руци? А он одговори: Штап.

³И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

³А Бог му рече: Баци га на земљу. И баци га на земљу, а он поста змија. И Мојсије побеже од ње.

⁴Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

⁴А Господ рече Мојсију: Пружи руку своју, па је ухвати за реп. И пружи руку своју, и ухвати је, и опет поста штап у руци његовој.

⁵[стори това], за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

⁵То учини, рече Господ, да верују да ти се јавио Господ Бог отаца њихових, Бог Аврамов, Бог Исаков и Бог Јаковљев.

⁶При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, [бяла] като сняг.

⁶И опет му рече Господ: Тури сада руку своју у недра своја. И он тури руку своју у недра своја; а кад је извади из недара, а то рука му губава, бела као снег.

⁷Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като [останалата] му плът);

⁷А Бог му рече: Тури опет руку своју у недра своја. И опет тури руку своју у недра своја; а кад је извади из недара, а то опет постала као и остало тело његово.

⁸и [продължи Господ]: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, [поради] гласа на второто знамение.

⁸Тако, рече Бог, ако ти не узверују и не послушају глас твој за први знак, послушаће за други знак.

⁹Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

⁹Ако ли не узверују ни за та два знака и не послушају глас твој, а ти захвати воде из реке, и пролиј на земљу, и претвориће се вода коју захватиш из реке, и проврћи ће се у крв на земљи.

¹⁰А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

¹⁰А Мојсије рече Господу: Молим Ти се, Господе, нисам речит човек, нити сам пре био нити сам откако си проговорио са слугом својим, него сам спорих уста и спорог језика.

¹¹Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

¹¹А Господ му рече: Ко је дао уста човеку? Или ко може створити немог или глувог или окатог или слепог? Зар не ја, Господ?

¹²Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

¹²Иди дакле, ја ћу бити с устима твојим, и учићу те шта ћеш говорити.

¹³Тогава каза [Моисей]: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

¹³А Мојсије рече: Молим Те, Господе, пошљи оног кога треба да пошаљеш.

¹⁴И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

¹⁴И разгневи се Господ на Мојсија, и рече му: Није ли ти брат Арон Левит? Знам да је он речит; и ево он ће те срести, и кад те види обрадоваће се у срцу свом.

¹⁵Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

¹⁵Њему ћеш казати и метнућеш ове речи у уста његова, и ја ћу бити с твојим устима и с његовим устима, и учићу вас шта ћете чинити.

¹⁶Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

¹⁶И он ће место тебе говорити народу, и он ће бити теби место уста, а ти ћеш бити њему место Бога.

¹⁷И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

¹⁷А тај штап узми у руку своју, њим ћеш чинити чудеса.

¹⁸Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

¹⁸И отиде Мојсије, и врати се к Јотору тасту свом, и рече му: Пусти ме да идем, да се вратим к браћи својој у Мисиру, да видим јесу ли још у животу. И рече Јотор Мојсију: Иди с миром.

¹⁹А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

¹⁹И рече Господ Мојсију у земљи мадијанској: Иди, врати се у Мисир, јер су помрли сви који су тражили душу твоју.

²⁰И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

²⁰И узе Мојсије жену своју и синове своје, и посади их на магарца, и пође натраг у земљу мисирску. И узе Мојсије штап Божји у руку своју.

²¹И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

²¹И рече Господ Мојсију: Кад отидеш и вратиш се у Мисир, гледај да учиниш пред Фараоном сва чудеса која ти метнух у руку: а ја ћу учинити да му отврдне срце и не пусти народ.

²²А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

²²А ти ћеш рећи Фараону: Овако каже Господ: Израиљ је син мој, првенац мој.

²³и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

²³И казах ти: Пусти сина мог да ми послужи. А ти га не хте пустити; ево ја ћу убити сина твог, првенца твог.

²⁴А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна [Моисея] и искаше да го убие.

²⁴И кад беше на путу у гостионици, дође к њему Господ и хтеде да га убије.

²⁵Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

²⁵А Сефора узе оштар нож, и обреза сина свог, и окрајак баци к ногама његовим говорећи: Ти си ми крвав заручник.

²⁶След това [Господ] се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти [ми] си кървав младоженец.

²⁶Тада га остави Господ; а она ради обрезања рече: Крвав заручник.

²⁷А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

²⁷А Господ рече Арону: Изиђи у пустињу на сусрет Мојсију. И отиде и срете га на гори Божијој, и пољуби га.

²⁸И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

²⁸И Мојсије каза Арону све речи Господње, за које га посла, и све знаке које му заповеди.

²⁹Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

²⁹И отидоше Мојсије и Арон, и скупише све старешине синова Израиљевих.

³⁰и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

³⁰И Арон каза све речи, које беше рекао Господ Мојсију, а Мојсије учини знаке пред народом.

³¹И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

³¹И народ верова; и разумеше да је Господ походио синове Израиљеве и видео невољу њихову; и савивши се поклонише се.