¹След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

¹Овако вели Господ Бог Израиљев: Пусти народ мој да ми празнују празник у пустињи.

²Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

²Али Фараон рече: Ко је Господ да послушам глас његов и пустим Израиља? Не знам Господа, нити ћу пустити Израиља.

³А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

³А они рекоше: Бог јеврејски срете нас; молимо ти се да отидемо три дана хода у пустињу да принесемо жртву Господу Богу свом, да не пошаље на нас помор или мач.

⁴Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

⁴А цар мисирски рече им: Мојсије и Ароне, зашто одвлачите народ од рада његовог? Идите на свој посао.

⁵Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

⁵Још рече Фараон: Ето, народа је много у земљи; а ви још хоћете да оставља своје послове.

⁶И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

⁶И у исти дан заповеди Фараон настојницима над народом и управитељима његовим, и рече:

⁷Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

⁷Од сад немојте давати народу плеву за опеке као до сада, нека иду сами и купе себи плеву.

⁸Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

⁸А колико су опека до сад начињали толико изгоните и од сад, нити шта смањите; јер беспосличе, и зато вичу говорећи: Да идемо да принесемо жртву Богу свом.

⁹Нека се възлагат [още] по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

⁹Ваља навалити послове на те људе, па ће радити и неће слушати лажљиве речи.

¹⁰И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

¹⁰И изашавши настојници народни и управитељи рекоше народу говорећи: Тако вели Фараон: Ја вам нећу давати плеву.

¹¹Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

¹¹Идите сами и купите себи плеву где нађете, а од посла вам се неће попустити ништа.

¹²Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

¹²И разиђе се народ по свој земљи мисирској да чупа стрњику место плеве.

¹³А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

¹³А настојници наваљиваху говорећи: Свршујте послове своје колико долази на дан, као кад је било плеве.

¹⁴И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

¹⁴И управитељи синова Израиљевих, које поставише над њима настојници Фараонови, допадаху боја, и говораше им се: Зашто ни јуче ни данас не начинисте онолико опека колико вам је одређено, као пре?

¹⁵Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

¹⁵И отидоше управитељи синова Израиљевих, и повикаше к Фараону говорећи: Зашто чиниш тако слугама својим?

¹⁶Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

¹⁶Плева се не даје слугама твојим, па опет кажу нам: Градите опеке. И ево бију слуге твоје, а крив је твој народ.

¹⁷Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

¹⁷А он рече: Беспосличите, беспосличите, и зато говорите: Да идемо да принесемо жртву Господу.

¹⁸Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

¹⁸Него идите, радите; плева вам се неће давати, а опеке да дајете на број.

¹⁹И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

¹⁹И управитељи синова Израиљевих видеше да је зло по њих што им се каза: Да не буде опека мање на дан.

²⁰И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

²⁰И отишавши од Фараона сретоше Мојсија и Арона, који изиђоше пред њих.

²¹и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

²¹Па им рекоше: Господ нека вас види и суди, што нас омразисте Фараону и слугама његовим, и дадосте им мач у руку да нас побију.

²²Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

²²И Мојсије се врати ка Господу и рече: Господе, зашто си навукао то зло на народ? Зашто си ме послао?

²³Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

²³Јер откако изиђох пред Фараона и проговорих у твоје име, још горе поступа с народом овим, а Ти не избави народ свој.